19 ноември: Почитаме паметта на Свети мъченик Варлаам и Свети пророк Авдий

Светият мъченик Варлаам бил родом от Антиохия Сирийска. В преклонна възраст той бил хванат заради това, че изповядвал името на Иисуса Христа, и доведен на съд пред езическия княз.

Започнали да го принуждават да принесе жертва на идолите. Когато отказал да стори това, го подложили на много люти мъчения за Христа Господа: първо жестоко го били с волски жили, а после го стъргали с железни куки.

След това езичниците повели светия мъченик към идолския храм и там по заповед на мъчителя протегнали ръката му над жертвеника, поставили на нея горещи въглени с тамян, за да покади жертвеника на техните скверни богове.

Мъчителите смятали, че от нетърпимата болка мъченикът ще хвърли горящите въглени с тамяна пред идолите. И ако сторел това, щели да му кажат:

– Ето, ти вече принесе жертва на нашите богове.

Но езичниците не постигнали онова, което желаели. Христовият мъченик стоял непоколебим като стълб, държейки в ръката си горящия огън, и бил по-крепък от мед и желязо, понеже държал огъня в ръка, докато пръстите му не изгорели и не паднали заедно с огъня на земята. Въпреки това той не помръднал ръката си и не оставил на олтара пред идолите въглените с тамяна.

Като се явил тъй мъжествен и непобедим страдалец и воин Христов, свети Варлаам при доблестно изповедание предал душата си на Господа.
Св. мъченик Варлаам умрял през 304 г. в Кесария Кападокийска.

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Кондак, глас 4, подобен: Явился еси:

Явился еси преудивлен крепостию,
всесожжения ливан благовонен себе принесл еси, жертву Христу:
и венец почести приим Варлааме,
присно моли за ны страдальче.

Явил си се преудивителен по сила,
себе си принесъл като благовоенен тамян в жертва на Христа
и, приел венеца на почестите, Варлааме,
винаги се моли за нас, страдалче.

 

Свети пророк Авдий е един от дванадесетте т.нар. малки пророци на Стария Завет. Неговото име означава „служител Господен“. Той е авторът, с чието име е свързана най-кратката книга на Стария Завет, състояща се само от една глава – пророчество за Божия съд над гордостта и насилието и за окончателното тържество на Божието царство.

За живота на пророк Авдий са запазени оскъдни сведения. Според църковното предание той живял през IX век пр. Хр. и служел като управител на двореца на израилския цар Ахав. Въпреки че царят и съпругата му Иезавел насърчавали поклонението пред езическия бог Ваал и преследвали Божиите пророци, Авдий останал верен на Господа. Когато Иезавел предприела гонение срещу пророците, той укрил сто от тях в две пещери и тайно ги снабдявал с хляб и вода (3 Царств. 18:3–4).

Свещеното Писание разказва и за срещата му със св. пророк Илия по време на продължителната суша в Израил. Авдий се поклонил на пророка и по негово настояване съобщил на Ахав, че Илия желае да се срещне с него (3 Царств. 18:7–16). Според по-късното житийно предание Авдий станал ученик на пророк Илия и сам получил пророчески дар.

Книгата на пророк Авдий съдържа пророчество срещу Едом – съседен народ на Израил, произхождащ според библейската традиция от Исав, брат на патриарх Яков. Пророкът изобличава едомците за тяхната гордост и за жестокостта им към юдеите по време на бедствията, сполетели Йерусалим. Той възвестява, че никой народ не може да гради своето благополучие върху насилието и страданията на другите, защото всички ще бъдат съдени според делата си: „Както си постъпвал ти, тъй ще бъде постъпено и с тебе; твоето въздаяние ще се върне върху главата ти“ (Авдий 1:15). Пророчеството завършва с обещание за спасение на планината Сион и с думите: „И царството ще бъде на Господа“ (Авдий 1:21). Християнската традиция вижда в тях предвестие за окончателното тържество на Божието царство.

Според църковното предание пророк Авдий починал мирно и бил погребан в Самария. Точното място на неговия гроб не е установено с историческа сигурност и няма достоверни сведения за съхранени мощи.