Мушмулата е един от най-необичайните, подценявани и древни плодове

Плодовете се ядат „развалени“: Мушмулата е от малкото плодове, които не се консумират директно от клона. Когато ги отберете през есента, те са твърди и толкова стипчиви, че са практически неядливи. Трябва да минат през процес, наречен благородно омекване (или ферментация). След като се оставят на хладно или ги хване първата слана, месото им омеква, добива тъмнокафяв цвят и превръща нишестето в захари. На вкус стават като естествено сладко печено ябълково пюре с нотки на канела и вино.

Историческа звезда на Европа: Преди картофите, цитрусите и тропическите плодове да завладеят континента, мушмулата е била мегазвездата на зимните десерти в Древна Гърция, Рим и Средновековна Европа. Тъй като зрее и омеква точно през зимата, тя е била ключов източник на захар и витамини през студените месеци.

Любима е била на Шекспир: Поради специфичния си външен вид – с широк отвор на върха – мушмулата е била обект на доста пикантни шеги в миналото. В английския фолклор я наричали „open-arse“ („отворено дупе“). Шекспир я споменава с това име в „Ромео и Жулиета“, а френският писател Франсоа Рабле я включва в хумористичните си творби.

Витаминна бомба: Въпреки скромния си вид, мушмулата е изключително богата на витамин C, калий, пектин и фибри. В народната медицина от векове се използва за успокояване на стомаха и подобряване на храносмилането.

Дървото е истинско „красавище“: Докато плодът изглежда леко странно, самата мушмула като дърво е изключително красива. Пролетта цъфти с едри, чисто бели или розовеещи единични цветове, а през есента листата ѝ се боядисват в наситени медночервени и златисти нюанси.

Ако това Ви е било интересно и/или полезно, може да ме последвате, да запазите, харесате и споделите публикацията, и/или да оставите въпрос/мнение. Важно е за мен