Турските сериали – за или против?

Бях изненадана, дори сепната, от заглавието на статия в първата страница на вестник „Клуб 100“ /чиито читатели са преди всичко възрастни хора/, бр. 39: „Турските сериали ни правят конфликтни“! Твърди се, че „колкото повече драми гледаме, толкова повече драматични особености в характера трупаме“.

От две-три десетилетия е известно, че рейтинга на турските сериали у нас е много висок. В статията се твърди, че близо 68% от българските телевизионни зрители следят тези сериали – изследване на института „Отворено общество“ от 2022 година. Преди години прочетох дипломна работа на студент от Свободния университет в София върху това любопитно явление. В мрежата се поместват статии, отзиви на тази тема. Отношение има, естествено, и Изкуственият интелект /Проверете!/.

Като зрител на няколко сериала се съгласявам с позитивните оценки: историческа и териториална близост между народите ни, издържани сценарии /четох, че сценаристите посещавали подходящи курсове в САЩ/, красиви актьори, интересни сюжети и сериозни нравствено-психологически проблеми, които намират удовлетворителни решения. Да не пропуснем – патриархалност, която най-вече декларира уважението между поколенията, качество, което не проявяваме в същата степен у нас. Липсват насилие, грубоват език, показна сексуалност. Но тогава – какъв е проблемът?

От статията се разбира още, че японски учени обръщат внимание на активността на мозъка на зрителя, който запечатва най-вече конфликтните взаимоотношения между героите, съпреживява тревогите им по-силно отколкото позитивните им прояви; изгражда у него поведенчески модели, свързани с предполагаеми опасности, противопоставяне /интригантство, клюкарство/. Тези изводи предизвикват много въпроси. Описаните отрицателни последствия само за турските сериали ли се отнасят? И нима тези драматични особености, които трупаме у себе си, са толкова опасни? В каква степен съществуващият драматизъм в борбата между доброто и злото в тези и други филми може да ощети моралните ни ценности? Нали все пак положителните герои накрая „побеждават“? Не бих искала да търся отговори на тези въпроси, защото за мен те станаха повод да се замисля върху „драматизма“ в други категории филми, гледани и предпочитани най-вече от по-младото поколение.

Бих могла да направя преглед на програмите на телевизиите, които са ми достъпни, и да посоча екшъни, трилъри, криминалета, които изобилстват, някои по няколко сезона, но това е известно за всеки. Голяма част от тях се предлагат до 22 часа. Да, вярно е, че старателно се появяват надписи с препоръки за коя възраст са подходящи, но това удобен евфемизъм, защото често предизвиква обратен ефект. А какво гледа малкия или младия зрител, ако такива филми са достъпни за него? Вижда че добрите хора преследват лошите със всички средства. Но вижда и убийства, застрашително допрени до главата на някои от героите пистолети, разстрели, кърви, сбивания, ритане на паднал човек, престрелки, шеметно движещи се автомобили /някои от тях се преобръщат, но Супергероят остава невредим/. Чува подходящи за сюжета груби думи и изрази, дори цинични /да припомним, че в миналото такива думи се появяваха в субтитрите с първата буква и многоточие/. Да добавим, че тези възприятия се обогатяват и от компютърни игри с подобен сюжет. Увлечението към ситуации, свързани с напрежение, конфликти се обяснява със заложените в мозъка приоритети при оцеляването от най-древни времена. Изследванията обаче сочат, че времето на пребиваване на младите хора в дигиталния свят нараства. В книгата си „Възход и падение на човешкия ум“ д-р Мартин Ян Странски отбелязва, че това намалява способностите да се разсъждава, подкопава физическото здраве, нарушава неврологично обусловените еволюционни способности на човека.

Не е нужно да доказваме, че при тези условия процесът на формиране на морални ценности у подрастващите става все по-труден и сложен. Новите поколения придобиват модели на поведение с антисоциален, екстремистки характер. Убийствата на учители и съученици от деца и непълнолетни в САЩ се пренеси в Европа /Сърбия, Германия, Франция, Словакия/. Учителската професия става опасна! Кога в нашите училища е имало охранители?! Възрастовата граница на криминални прояви спада. Несъмнено този феномен е обусловен от много фактори, но филмовата индустрия, видеоигрите имат своите заслуги. Те „натрупват“ много повече „ драматични особености в характера на зрителите“, отколкото турските и подобни на тях сериали.

Дълбоко обезпокоени, много психолози правилно посочват, че семейството има решаващото значение за нравственото възпитание на децата . „Всичко започва от детството!“ е признат от всички ни постулат. А ролята на обществото? Ролята на СЕМ, който би могъл да ревизира телевизионните програми и предавания? Докато не се премине към мощни и осъзнати средства за постигане на хуманност, емпатия, взаимопомощ, сътрудничество между хората, някои от които са с неукрепнали и объркани ценности, ще подкрепяме и гледаме филми /понякога с носталгия/ от типа на турските сериали, както и от доброто европейско кино.

Приемам, че драматизмът като емоция има и положително въздействие. Той ни подтиква към анализи и умозаключения, чрез които по-добре опознаваме себе си и околните, осъзнаваме значимостта на хуманните и благотворни взаимоотношения между хората.

И така: Да – за турските сериали! Да – за копнежа на зрителите им към един по-добър свят! Да – за постигане на тази цел!

P.S. В цитираната по-горе книга д-р Мартин Ян Странски доказва, че, уви, упадъкът на човешкия ум вече е започнал. Главната причина е неудържимото развитие на новите технологии! С други думи технологичният напредък изправя човечеството пред твърде сериозни цивилизационни проблеми.

Доц. д-р Бонка Василева