На 31 октомври Православната църква почита паметта на светите апостоли от 70-те Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий (Апелес) и Аристовул, както и на свети мъченик Епимах.
Кои са светите апостоли?
Те принадлежат към по-широкия кръг от 70 Христови ученици (апостоли от I век):
- Св. Стахий – поставен от свети апостол Андрей Първозвани за първи епископ във Византион (Константинопол), където служи 16 години и изгражда църква.
- Св. Амплий – епископ в Лида (Диоспол), според някои предания свързан и като пръв епископ на Одесос (Варна), завършил живота си мъченически.
- Св. Урбан (Урван) – епископ в Македония, който също претърпява мъченическа смърт.
- Св. Наркис – епископ Атински.
- Св. Апелий (Апелий Ираклийски) – епископ в Ираклия.
- Св. Аристовул – благовестник в Британия и мъченик.
На същия ден се чества и паметта на свети мъченик Епимах, пострадал за вярата си в Египет.
Житие на свети мъченик Епимах
Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни.
Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пилусийската гора [В Египет, на територията на днешния Александрийски патриархат, бел.ред.], където заживял по примера на св. Йоан Кръстител . Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите.
Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.
Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си:
– Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!
Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала:
– Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена…
