Преп. Стефан Саваит, създател на църковни канони и св. мчци Терентий, Неонил и чедата им – почитат се на 28 октомври

Преподобни Стефан Саваит, създател на канони не трябва да се бърка с друг преподобни Стефан Саваит, живял през VIII век, роднина на св. Йоан Дамаскин, чиято памет се чества на 13 юли. Преподобният Стефан Саваит, който се почита на 28 октомври посветил живота си на молитвата, монашеския подвиг и богослужебното творчество. В безмълвието на палестинската пустиня той търсел близостта с Бога, а от неговото перо излезли църковни песнопения, чрез които поколения християни прославяли Бога. Светецът живял през IX век и се подвизавал в палестинската обител на свети Сава Освещени, известна като Великата лавра „Свети Сава“, разположена в пустинята край Йерусалим. Манастирът бил един от значимите духовни центрове на православното монашество. Още от младини преподобни Стефан заобичал пустинническия живот. Оставил светските грижи и избрал монашеския път. В обителта на св. Сава той се упражнявал в добродетелите и следвал примера на предишните подвижници, за които молитвата не била отделно занимание, а основа на всекидневния живот.

Преподобни Стефан останал в църковната памет преди всичко като съставител на богослужебни канони. В православната традиция канонът представлява последование от песнопения, изградени върху библейски песни и посветени на определен празник, свещено събитие или светец. Сред песнопенията, свързвани с преподобни Стефан, са канонът за Обрезание Господне и канонът в чест на преподобни Кириак Отшелник. Неговото творчество принадлежи към онази монашеска традиция, в която богословието не се изразява единствено чрез трактати и разсъждения, а и чрез молитвени слова, предназначени да бъдат произнасяни и възпявани от цялата Църква.

Житието на преподобни Стефан разказва за неговото въздържание, простота и упование в Бога. Той обхождал пустинните места и се стремял да освободи сърцето си от привързаността към земното. Веднъж, когато пътувал със свой ученик, силната жега и умората предизвикали у младия монах мъчителна жажда. Тогава преподобният начертал с жезъла си кръст върху сухата земя и според житието оттам по чудесен начин бликнала вода, с която ученикът утолил жаждата си. Това повествование се предава в житийната традиция като свидетелство за Божията помощ, проявена чрез молитвата на праведника. То напомня за библейските събития, при които Господ утолявал жаждата на Своя народ в пустинята и откривал път там, където човешките сили не достигали.