Стара Загора трябва смело и уверено да кандидатства за титлата „Европейска столица на културата“ (ЕСК) и да извърви този път докрай. Самата подготовка за този процес е възможност градът да си постави по-високи цели, да погледне честно на културната си среда и да ангажира хората, които искат да работят за нейното развитие.

Титлата звучи привлекателно, дори грандиозно и буди различни очаквания сред хората. За смислен разговор за нея е нужно общо разбиране какво цели инициативата и какво се очаква от градовете кандидати. Това невинаги достига до хората, а понякога готовността да се отрече начинанието изпреварва желанието да се разбере неговият смисъл.

От опита си с Европейска младежка столица през 2017 година знам колко трудно е да се изгради такова разбиране и да се предизвика по-широк интерес. Изискват се много усилия и в крайна сметка няма как да се удовлетворят очакванията на всички. Но колкото повече хора намерят смисъл в инициативата и възможност да допринесат и участват в нея, толкова по-голям е шансът тя да има положителен ефект за града и региона.

Титлата не се присъжда за най-древно културно наследство, най-голям културен афиш или най-много туристически атракции. Международното жури оценява предложената програма, връзката ѝ с дългосрочната стратегия на града, участието на гражданите и способността тя да бъде реализирана. Нужно е кандидатурата да познава местната действителност, да назовава предизвикателствата и да предлага убедителни подходи за работа по тях.

Един показателен пример е шведската Кируна, бъдеща Европейска столица на културата за 2029 година, разположена отвъд Северния полярен кръг. Там разрастващият се добив на желязна руда буквално подкопава града. Земята се деформира, по улиците се отварят пукнатини и цели квартали трябва да бъдат преместени. Именно тази огромна промяна е в центъра на кандидатурата на Кируна. Чрез културата градът търси как да съхрани паметта и чувството за принадлежност на хората, докато заедно изграждат новия си дом.

Стара Загора има своя различна действителност и свои въпроси за бъдещето. Според мен кандидатурата е възможност да се обсъдят по-сериозно и да се предложи културна програма, която има отношение към живота тук.

Какво всъщност представлява надпреварата ЕСК

„Европейска столица на културата“ е инициатива на Европейския съюз, която насърчава градовете да превърнат културата в двигател на дългосрочното си развитие. В основата ѝ стои едногодишна културна програма с европейско измерение, създавана с участието на местните общности и партньори от други държави.

Изборът преминава през два етапа. Българските градове трябва да подадат кандидатурите си до 19 януари 2027 година, след което представят идеите си и отговарят на въпроси пред международно жури. То определя финалистите и дава препоръки за доразвиване на техните предложения. Допуснатите до втория етап градове преработват и допълват кандидатурите си, подават ги отново и се явяват на второ изслушване. Очаква се българският носител на титлата да бъде избран в края на 2027 година.

След избора започва четиригодишният подготвителен период. За титлата през 2032 година това са годините от 2028 до 2031, през които избраният град трябва да превърне предложената програма в реалност.

Какво конкретно може да спечели градът

Част от ползите вече са видими. Подготовката на културната стратегия, пряко свързана и с кандидатурата, даде повод за по-системно проучване на културните дадености и възможности на града и региона. Събират се данни за пространства, организации, творци и инициативи, за техния капацитет и потребности. Провеждат се разговори, в които се срещат различни гледни точки и се раждат идеи за сътрудничество. Така градът получава по-ясна представа с какво разполага и какво може да развие.

Вече има и проект на културна стратегия до 2035 година, предложен за обществено обсъждане. Това създава обща основа за разговор какво трябва да се подкрепя, какви резултати се очакват и кой носи отговорност за тях. След приемането си стратегията ще бъде и конкретен ориентир, спрямо който обществеността да следи изпълнението и да изисква последователност.

Кандидатурата вече даде повод и за по-широко регионално партньорство. Стара Загора и още 15 общини подписаха меморандум в нейна подкрепа. Ползата от това е възможността културните организации и местните власти да планират общи инициативи, да свързват своите ресурси и да търсят възможности отвъд границите на отделната община. Доколко тази заявка ще се превърне в действащо сътрудничество, зависи от последващата работа, но началото вече е поставено.

Върху тази основа може да се развие и по-активната международна културна дейност, която според мен остава недостатъчно използвана възможност за Стара Загора. Съвместната работа с европейски творци и организации може да обогати програмата, да развие уменията на местните екипи и да отвори достъп до нови партньорства и финансиране. За жителите това означава повече срещи с различни форми на изкуство и възможности сами да участват в създаването им.

По-разнообразният културен живот и международната разпознаваемост могат да подкрепят туризма, местните услуги и привличането на хора с творчески професии. Тези по-дългосрочни ефекти зависят от качеството на програмата, управлението и последователността. Но събраната информация, започналият обществен разговор и създадените партньорства вече са резултат от подготовката и имат стойност за града независимо от бъдещото решение на журито.

Критиката и готовността за диалог

Критици ще има при всеки възможен развой. Ако градът не кандидатства, едни ще кажат, че отново пропускаме възможност, въпреки културното си наследство и потенциала си. Ако кандидатства, други ще обясняват колко зле е всичко и защо няма смисъл. Ако спечели, ще има недоволни, че се реализира един проект, а не другият, който те са си представяли.

Всичко това далеч не означава, че няма поводи за критичност, изисквания или нужда от подобряване на културната среда. Има. Градивните критики трябва да бъдат чути, обсъдени и взети предвид, дори когато са неудобни. Но когато към изискванията има готовност за участие, възможностите за промяна стават повече.

Когато обаче след опит за диалог разговорът продължава да се изчерпва с обиди и общо отрицание, няма смисъл цялата енергия да отива за него. Постоянното недоволство не бива да определя докъде стигат амбициите на града.

За да се получи нещо смислено, усилие е необходимо от всички страни. Общината носи отговорност за организацията, публичния ресурс и създаването на реални възможности за участие. Културните институции, независимите творци и организациите трябва да бъдат готови да работят заедно, да търсят нови публики и да излязат извън обичайния си кръг.

За гражданите също има много начини да се включат според интересите и възможностите си. Някой ще предложи идея, друг ще помогне с доброволен труд, трети ще създаде нов творчески продукт или бизнес, четвърти ще посети културно събитие или пространство, на което досега не е ходил.

Какво следва след решението на журито

Ако Стара Загора спечели титлата, голямото предизвикателство ще бъде да изгради устойчив екип с капацитет и ресурс да използва подготвителните години пълноценно. Още тогава трябва да се мисли и какво ще остане след 2032 година, кои партньорства ще продължат и как създадените възможности ще се поддържат.

Също би било успех, ако градът стигне до финала, но не спечели. Условието обаче е общината, регионът, културните институции, бизнесът и гражданският сектор да намерят волята да реализират най-смислените идеи от кандидатурата, а също и да капитализират натрупаната разпознаваемост и капацитет. Част от тях могат да се осъществят чрез европейски програми, публично-частни партньорства и международните контакти, създадени в процеса.

Ако отпадне още на първия етап, ще трябва честно да се види какво липсва и какво може да се подобри. Подобен резултат би бил оценка за представената кандидатура, а не присъда над потенциала на Стара Загора. И тогава ще има смисъл да се използват събраните идеи, контактите и натрупаната енергия.

Затова подкрепям Стара Загора да се бори за титлата смело и да извърви процеса докрай. Иска ми се около тази амбиция да се съберат повече хора, които виждат проблемите и имат желание да работят по тях. Ако успеем да запазим това усилие и след решението на журито, ще имаме много по-голям шанс кандидатурата да остави нещо смислено за града.

За автора

Мирчо Христов е културен стратег и съпредседател на старозагорското сдружение „Творчески колектив НА УЛИЦАТА“. Той е част от екипа, разработващ Стратегията за развитие на културата в община Стара Загора за периода от 2026 до 2035 година. Сред инициативите на „Творчески колектив НА УЛИЦАТА“, в които участва, са фестивалът „На зелено“, Бедечка Ленд арт, кампанията за обживяване на античната мозайка в паричния салон на Централна поща и форумът за градско развитие „Урбанистични срещи“.

Мирчо е ангажиран е и с международни проекти на Държавна опера Стара Загора. От 2023 година е програмен директор на софийската фондация „Колективът“, която развива инициативи за обживяване на градските реки и подобряване на публични пространства, сред които фестивалът „Реките на София“.

Автор Мирчо ХРИСТОВ