Елена Азалова е Бернарда Алба: „Тишина! Казах тишина!“
Видяхме какво става в „Домът на Бернарда Алба“ на сцената на Сливенския театър на първата дата след премиерата.
Поводът: Ами да гледаме и /очаквано/ да се възхитим на таланта на нашата Елена Азалова, от нашия, Старозагорски театър.
Че Елена Азалова е изключително талантлива, то си е ясно, от ясно по-ясно – и на ясно, и на тъмно. И във всичко, в което е участвала.
Изненадата:
Първа част: Толкова млади и талантливи 5 /ПЕТ/ дебютантки в ролите на дъщерите, и петте от класа на проф.Здравко Митков НАТФИЗ, толкова органично преплетени една в друга, никакви надмощия, дишане като един /една/. Ние смятаме, че това е дело както на режисьора, така и на Елена Азалова. И никой не може да ни убеди в обратното. Може би в тази пиеса и актрисата в ролята на Понсия също помага за това. Елена Азалова е центростремителен човек, тя завърта всички около себе си и така го прави, че някак да е в центъра, а да е част от цялото. Събира хората около себе си, задвижва ги и превръща разпиляната енергия в общо движение. Дори и да не е в централна роля. / И досега не съм разгадала тайната на това, как го прави Елена, но няма и да я питам, защото ми харесва да е тайна. Номинирам Елена в тази пиеса за Икар/Аскеер.
Втора част от изненадата е красивата хореография на Нели Георгиева, която е от Стара Загора и вече има няколко успешни проекта. Номинирам Нели в тази пиеса за Икар/Аскеер.
Трета част от изненадата: Не е съвсем изненада, но все пак…Музиката! Христо Намлиев, браво Маестро! Познавам неговата музика от пиеси в Кукления театър в Стара Загора и я харесвам. За първи път чувам музиката му в пиеса на Драматичен театър. Номинирам Христо Намлиев в тази пиеса за Икар/Аскеер.
Четвърта част от изненадата: За първи път влизам в този театър в Сливен. Хубав е, залата е голяма, красива е. Беше прилично пълна. Хората са някак…красиво обикновени, някак благи, тихи, възпитани, едни такива…смирено одухотворени. Учениците не са водени под строй и са артистично облечени и гримирани, спомних си че в Сливен има Художествено училище. Различни хора и младежи от тези, които виждам в салоните в Стара Загора – тук са с високо самочувствие, с високи претенции.
Пета част /и последна/: Аз се ровя из Интернет за тази пиеса, автор, сюжет, за отзиви от премиерата ….И откривам невероятни сайтове и статии, сливенски. Освен в нашия сайт Долап, в Стара Загора такива други няма. Няма. А в Сливен има хора, които гледат, мислят, пишат и разказват за театъра. И го правят с отношение. После кликнете и разгледайте /ако ви е интересно/:
Режисьорът Петър Денчев е поставил правилно задачите си и задачите му ми харесват. Сценографията и костюмите на Петър Митев са много добри и „ефективни“ – сценографията може да пътува лесно, но не изглежда евтино като пътуващите „пиески за пари тип „Жена ми се казва Борис“/.
Двата часа отлитат неусетно. Последните минути с мъртвото голо тяло на младото момиче и Бернарда до него, до детето си, са разтърсващи. Елена излезе на поклоните с размазан грим…Наистина уникален финал!
Надявам се пиесата да дойде и в Стара Загора!
Аз съм гледала една легендарна Бернарда Алба в София далееееч отдавна. Видях че Цветана Манева я играе /и я е играла/ в театъра на Нов български университет. Моята любимка Диана Добрева прави „Къщата на гнева“ по Лорка, правила е и Бернарда в Перм, Русия.
Лорка продължава да ни тревожи. И явно има защо.
Завършвам с думите на режисьора Петър Денчев пред Артефир, БНР: „Лорка пише тази пиеса по времето на Франкистка Испания, по време на гражданската война и тук аз намирам много паралели със социалното ни положение тук и сега – с възхода на крайното дясно, с възхода на авторитарните режими. И затова ми се струва, че това е едно възможно предупреждение – как да разпознаваме онова, което се случва около нас.
Иска ми се публиката да разпознае механизмите на тиранията, да се стресне, когато всъщност види, че формата надделява над съдържанието, някакви идеологически неща, с които се оправдава насилието. Аз мисля, че насилието и импулсът да ограничаваме и да налагаме волята си над другите, винаги е първичен и след това му намираме идеологически обяснения. И това тук в представлението се вижда много добре“
Уляна Кьосева
