Даниела Арнаудова: първият музикант-арфист в оркестъра на Държавна опера-Стара Загора
С тази прелестна дама двете сме Дуо „Арфинистрация“ в Старозагорската опера. Тя свири на арфа, аз съм администрацията, тя измисли името на дуото.
И двете сме от Кърджали. И двете много си обичаме родния край. Много. Тя има къща и в село Славейно, в Родопите.
Наскоро тя навърши ….едни кръгли години, които изобщо не и личат.
Професионалния и път започва в Старозагорската опера, където ще продължи да свири на повикване и след заслуженото оттегляне.
На вашето внимание – Даниела Арнаудова, музикант – арфист, а също и пианист. Просто и дължа това интервю – заради годините общуване и обогатяване /аз от нея, музикантката/. Искам да е моят подарък за нейния рожден ден. Невероятна Даниелка!
За мен е чест да разговаряме!
Как започна твоята любовна история с арфата?
Преди години, ти си от Кърджали и знаеш, в Културния дом имаше голяма активност. Имаше самодейна оперета, самодеен оркестър. Имаше много школи – по пиано, цигулка, балетна школа, народни танци. В оперетата участваха родителите ми. Баща ми беше лекар, майка ми – медицинска сестра. Тогава не се плащаше, за да участваш в самодейната оперета. Участваха хора, които искаха да се преоблекат, да изглеждат по-различно, да са на сцена. Искаха да пеят, да се изявяват, имаше адвокати, хора с различни професии, които имаха нужда да общуват с изкуството. Аз бях малка, присъствах на техните репетиции. Вкъщи си тананиках произведенията, които пееха. Баща ми ме чул, че пея вярно и ме записа в школата по пиано, не помня дали съм била на 5 или на 6 години. Така започнах с пианото! След няколко години ми купиха пиано и можех да се упражнявам вкъщи.
Мисля, че сбъднах мечтата на баща ми – искал е да бъде музикант. Неговите родители са бежанци от Беломорска Тракия, отишли са в Пловдив, после заради тютюна са се прехвърлили в Кърджали и той не е имало възможност да учи това, което иска. У нас има една много стара гъдулка, на която е свирил дядо ми, а той си е отишъл доста преди да се появя на този свят.
И така в 7 клас започнах уроците в Пловдив. На 2 седмици пътувахме до там за уроци по пиано и солфеж, включени в подготовката за кандидатстване в Музикалното училище. Тогава нивото там беше изключително високо. Децата започваха да свирят от малки при учителите, които преподаваха там. Заедно с мен кандидатстваха и деца от други градове. Роднина на баща ми, която работеше в администрацията на Музикалното, придвижи документите ми за кандидатстване. След приемните изпити предложиха на баща ми да свиря на арфа, защото искаха да възстановят класа по арфа, който е бил прекъснат по някаква причина.
Мисля, че възможността да се изразявам чрез музика ми е спусната свише, защото като малка имах проблеми с говора. И не само музиката, бях отворена и към други видове изкуства – рисувах добре, по-късно започнах да шия и всичко, с което впоследствие се занимавах, приемах като творчески процес и това ми доставяше огромно удоволствие.
В Музикалното училище продължих и с пианото и в края на всяка учебна година се явявах на изпит с пианисти. Завърших училището с две специалности – арфа и пиано.
В Консерваторията кандидатствах с арфа, защото имаше по-голям шанс да бъда приета. Бяхме 2 момиче с арфа. Там също исках да поддържам и пианото и тогава ми помогна Павел Герджиков, който също е от Кърджали и приятел на баща ми. Помогна ми да бъда при преподавател от Теоретичния факултет. Повечето, които кандидатстват там са пианисти и поддържат свиренето при доста добри преподаватели.
И как вятърът те довя от Кърджали, през София, та в равна Тракия?
В онези години, когато завършвах, имаше разпределение. Оркестрите заявяваха от какви музиканти имат нужда и така попълваха състава с млади хора. Казаха, че в Стара Загора имат нужда от арфист. Мои приятели, свирещи вече там, похвалиха Операта, състава, условията и категорично казаха „Идвай“. Мисля че извадих голям късмет да съм първият музикант-арфист в оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Преди мен моята „роля“ са изпълнявали пианистите от Операта – нотите за арфа се изписват по същия начин.
Така дойдох тук в далечната 1979 г. и Операта ме „погълна“ – в добрия смисъл.
Направо си попаднала в Ерата „Димитър Димитров“!
Започнах почти отначало. В Консерваторията посвирвах при нужда с щатния оркестър, но в Операта се изградих като музикант-солист в оркестъра /все пак арфата е една в оркестъра/. Тогава нямаше Интернет и ю-туб и за да науча някоя опера, намирах касетки /за касетофон/ и проследявах музиката с щима за арфа. Така научих оперите на Пучини и някои на Верди. Тук веднага разбраха, че съм пианист /вече от няколко години имаше Музикално училище в Стара Загора и там имаше нужда от корепетитори/. И да, аз продължих да си поддържам пианото.
Пианото та пианото…
Не съм поставяла арфата или пианото на първо място. Мисля че арфата ме намери, за да ми поднесе още една възможност за изява. И тук, в Операта, моята длъжност беше „арфист-солист“ в Оркестъра. На пиано свиря от малка и всички останали инструменти имат нужда от акомпанимент. Обичам и двата инструмента – да ги докосвам, да си пълня душата. Обичам да пея евъргрийни и да си акомпанирам на пиано.
Когато започвам да свиря, изключвам околния свят и съм изцяло отдадена на музиката. Обожавам всички опери на Пучини. По някоя време ги присвирих на пиано и още повече се влюбих.
Ти разбра ли за себе си, къде му е магията на Маестро Димитър Димитров, че остава такава легенда в града?
Той беше организатор, имаше авторитет. Като се качеше на пулта, оркестърът млъкваше. Не е обиждал. Повтарям ти – имаше авторитет. Беше подготвен и като диригент, и като ръководител. Умееше да обединява хората. Работеше изключително с певците. Имаше добри корепетитори едно време. Имаше един период след 2000-та година, когато имах шанс да работя като корепетитор в Операта. Този спектакъл на операта „Макбет“, който възстановяваме сега, Нина Найденова го направи изключително с мен, защото тогава нямаше толкова корепетитори. Тя направи и „Дон Карлос“ с мен. Всички мизансценни репетиции минаха с мен. И аз съм безкрайно удовлетворена от този период, защото обичам да работя с певци, обичам да акомпанирам. Това беше изключителен период за мен, около 5 години и повече бях корепетитор. През това време свирех и на арфа, разбира се, репетициите ми бяха подредени – с единия и с другия инструмент. Когато свирех в оркестъра, понеже познавах оперите, знам какво и кога пеят певците, много често тананиках , но диригентите не ми се караха, защото помагах на репетициите така.
На една и съща арфа ли свири тук през годините?
Големият пожар в Операта беше точно преди да отидем на турне на остров Корфу, след спектакъл на „Мадам Бътерфлай“. На сутринта моят мъж, който беше балетист в Операта се върна и каза „Операта изгоря“. Понеже инструментите бяха на сцената, арфата изгоря и всичко, което беше в оркестрината изгоря. Тогава за турнето от Варненската опера ни предоставиха една арфа за турнето. В последствие тази арфа остана тук, тя още се използва. Това е нашата стара арфа, тя е руска арфа, но още държи изключително добър строй. Използваме я за репетициите. Основно стои в репетиционна зала.
Но имаме и нова, нали?
Да, преди няколко години, когато почнаха турнетата на балета с оркестъра в Германия и Нидерландия, се наложи да се купи нова арфа Camac-Камак , за да пътува и тя, а тук да остане старата и да се ползва в спектакли и концерти.
Коя е най-красивата арфа, която си виждала по света?
Пътувах на доста турнета из Европа, с различни състави. Имаше едно турне в Швейцария с оркестъра на Пазарджик. Няколко пъти съм пътувала с тях. Търсеха мен, защото изкарвах репетициите с пиано /нямат арфа в оркестъра/ и после – на място в страната, където трябваше да свирим, беше осигурен инструмент. И в Швейцария видях арфата с калъф на Salvi Harps-Italy /италианските арфи/ и много се зарадвах. Но като махнах калъфа, арфата се оказа Lyon&Healy Harps-USA /американстите арфи/ -WOW!!!!
Бях чувала за тази марка, но никога не бях и докосвала. Изключителен инструмент! Около една седмица свирих на нея. В Германия на различни места са ни предоставяли понякога арфи, основно Salvi Harps-Italy, също много добри.
На стари рисунки арфата се „свързва“ с вятъра, роднини са…
Дааааа!!! Като се плъзне ръката в двете посоки и изсвири глисандо, сякаш попадаш в някакъв мистериозен подводен свят или около теб летят елфи….има някакво вълшебство! Сега са доста модерни по-малките арфи – келтски или ирландски. Те нямат педали, пренастройват се с лостчета в процеса на свирене. Признавам, не съм свирила на такава арфа.
Много млади арфисти ги използват в различни жанрове и свирят по круизи или в ъгъла на голям хотел в Арабските Емирства.
Повече жени свирят на арфа, нали?
Да, но има и мъже арфисти. В миналото Марсел Гранжани, Карлос Салцедо, Марсел Турние – арфисти, педагози и композитори, създали много красиви произведения за арфа. Напоследък голям успех има Александър Болдачев, обикаля света, наскоро имаше майсторски клас в София. Арфата е един от най-древните струнни инструменти. Като се спомене „арфа“ и всеки си представя Орфей с неговата лира /не арфа, а лира – опънати струни между два рога върху коруба от костенурка /като резонаторна кутия/.
Преди десетина години в Казанлък един лютиер беше изработил такава лира – беше като автентична. Имаше някакви тракийски празници там и ме помолиха да опитам да изсвиря нещо. Взех лирата, настроих струните по подходящ начин, намерих лесни и достъпни, кратки пиеси от старите солфежници и мисля, че се получи доста добре.
На концерти, когато оркестърът е на сцената и се виждаш /не си скрита в оркестрината/, си слагаш едно шалче, то си е твой символ, нали?
Да, когато сме на сцената, арфата е една в оркестъра и трябва да изглеждам добре. Още повече – съм зодия Дева и всичко трябва да е ОК – арфата настроена, усмивката и …шалчето! Мисля, че съм щастлив човек, защото съм превърнала професията си в удоволствие. Винаги свиря с желание и си доставям удоволствие – може и да е егоистично, но щом аз съм доволна, значи и останалите го усещат и ме поздравяват като свърши спектакълът или концерта.
Не си спомням диригент да ми е правил сериозна забележка. Усещат, че съм „вътре в нещата“, спокойни са още от първия акорд и не се занимават с мен.
Това, че като корепетитор познавам цялата опера, ми доставя удоволствие. Не броя паузи, слушам певците и знам кога трябва „да вляза“.
Всички дами, които свирят на арфа сте красиви, съм забелязала.
Да, може би самите ние се „нагаждаме“ към арфата. Пианото изисква силни ръце, но арфата има нужда от нежност – да галиш струните и да изпълниш звука с любов.
Когато навърши 60 години, си подари екскурзия до Перу. А сега накъде смяташ да поемаш?
Видях една екскурзия до Чили и Великденските острови и много ме съблазнява. Друга дестинация, която ме вълнува е Виетнам, Камбоджа, Тайланд. Ако не успея с Чили и Великденските острови, може да се насоча към Изтока.
Той Изтокът те привлича отдавна, още от йогата?
Да, така е, отдавна ме привлича.
Интервю на Уляна Кьосева /оставих го нарочно с отворен край, защото още искам да си говоря с Даниелка/
