„МАКБЕТ“ откри новия творчески сезон на Старозагорската опера

На 9 октомври 2026г. с премиера на операта „Макбет“ от Джузепе Верди започна 101-вият творчески сезон на Държавна опера Стара Загора.

Преди 23 години, на малката сцена на Стария театър, постановката предизвика фурор и беше записана в Златната книга на трупата. Сега очакванията бяха дали ще се повтори този незабравим спектакъл, дали ще се надгради, какъв е новият прочит след повече от две десетилетия.

Част от постановъчния екип е същия, както през 2003г.: режисьор Нина Найденова, сценограф – Борис Стойнов, художник на костюмите – Цветанка Петкова – Стойнова, хореограф – Боряна Сечанова. На диригентския пулт тогава беше Божидар Бонев (Бог да го прости) . Сега беше застанал като гост Диан Чобанов, чиято кариера в България започна имено от този пулт. Заменена е и 90-годишната сега Богдана Попова ( да е жива и здрава от Младен Станев и младата Стефания Русева.

Чисто нови са действащите лица и изпълнители: Макбет – Пламен Димитров, Банко – Петър Найденов, Лейди Макбет – Таня Иванова, Придворна дама – Емилия Джурова, Макдъф – Георги Султанов, Малкълм – Стоян Буюклиев, Доктор, Слуга на Макбет… – Мартин Димитриевски, Синът на Банко – Габриел Бошнаков от ДЮСОБ, Бесове – Балет на Старозагорската опера – Максим Сиденк, Август Нюстром, Брайън Сермиенто, Крал Дънкън – Александър Желев, ХОР И ОРКЕСТЪР на Държавна опера Стара Загора.

Запазено изцяло е сценографското решение на Боби Стойнов – изградено около голям въртящ се кръг, който променя сценичната картина и придава на спектакъла кинематографично движение. Запазени са и около 200 костюма – пелерини, шапки, ръкавици и всякакъв реквизит, пресъздаващи света на средновековна Шотландия.

„Макбет“, една от най-значимите творби на Уилям Шекспир, създадена през 1606г. Посветена е на пълководеца Макбет, заразен от властолюбие,е готов на всичко, за да се възкачи на трона на Шотландия. Неговата унищожителна амбиция го тласка към най-тежкото престъпление – убийството на родния му брат, законния крал Дънкан, към най-–близкия си приятел Банко, към десетки невинни хора и рода им, които са заплаха по пътя му към короната и задържането й завинаги. Сетне започва битка с вътрешните си демони заради непростимия грях, но без да се покае до последния миг от живота си.

Този шедьовър в драматургията черпи вдъхновение за сюжета си от реални исторически личности и събития. „Облечена“ в музиката на другия гений – Джузепе Верди. Тази трудна във вокално отношение опера въздейства силно върху публиката с ярката си драматургия , с впечатляващо вокално присъствие, с изобилие на арии, дуети и хорови изпълнения. Всички солисти бяха „влезли в обувките“ на персонажите си, които пресъздаваха не само брилянтно вокално, но и актьорски. Същото може да се каже и за хористите, и за балетистите.

Браво на оркестъра! Благодарност към маестро Чобанов!

Какъв е новият режисьорски прочит на Нина Найденова. Върху основната линия на властолюбието, тя като тънък изследовател -психолог, търси причините за това преобразяване. Десетки са вариантите: дали на всеки съдбата е написана и никой и нищо не може да я промени? Вещиците предсказват какво ще се случи, как много бързо войнът Макбет ще стигне до кралската корона…Но всеки има свободна воля да избере – да убива или не, да остане честен и предан човек или изпечен убиец. Още в началото пак тези същества, дошли на земята от ада , заявяват:“Пътят към властта винаги минава през злодеяния“…За съжаление така е и днес четири столетия след Шекспир в света на компютрите и изкуствения интелект? Дали Макбет би стигнал до тази безумна жестокост, ако не беше съпругата му Лейди Макбет, която умело го тика към убийства, дори в минути на негова слабост, тя взема меча..? И всъщност кой от тях двамата е по-властолюбив..? Какви са метаморфозите на човешката душа, как се заменят честта, достойнството, дългът..? Защо и докога е това безропотно страдание на народа..? Като тънък майстор- ювелир, г-жа Найденова извайва образите на действащите лица, които внушават, респектират, вълнуват…

Веднага след премиерата, Нина Найденова написа в поста си“:

„Сега вече осъзнавам, че „изборът“ е онова, което различава хората един от друг – човекът. Че отговорността е онова, което прави човека важен не за себе си, а за другите. Че значимостта се измерва, не с това, което правиш за собственото си съществуване, а за другите.“

Вероятно ще прозвучи пресилено, но мисля, че „Макбет“ на Старозагорската опера обогатява с нови нюанси класическите произведения на Шекспир и Верди, прави ги особено актуални и въздействащи.

Както вече писахме, „Макбет“ от 2003 г. не остава само на старозагорска сцена.

Постановката е създадена с мисъл за европейска публика и впоследствие гостува в 20 щата в САЩ, а в Европа – в Германия, Франция, Швейцария и Австрия, със сцени в Париж, Женева, Страсбург и Залцбург. Сред значимите спирки на спектакъла е и Фестивалът в Залцбург.

Така историята на „Макбет“ от 2003 г. се превръща не просто в история на един спектакъл, а в част от европейската история на Държавна опера – Стара Загора.

„Макбет“ от 2026г. е нова, не по-малко обещаваща продукция, която сигурно ще поеме своя път у нас и по света!

Успех!

Росица Ранчева