Казанлък води началото си от Крън

Името на средновековния български град Крън идва от гръцката дума Крунос, която означава „извор” и за пръв път е записано в средата на XII-ти век от арабския географ Идриси като Арканус. Градът се споменава в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II като център на административната област „Крънска хорà“, една от деветте военно-административни области на Второто българско царство. Смята се, че градът просъществува до завладяването на района от османските турци.

За местоположението на Крън са изказани много хипотези, които го поставят в района на град Казанлък, но далеч от него. Според най-новите изследвания на Иван Т. Иванов и Мариана Минкова средновековният Крън е бил разположен на територията, където сега е Казанлък, в т. нар. Куленска махала, за което авторите привеждат исторически, археологически и езикови доказателства. Тезата е публикувана в сборници с доклади от научни конференции в Исторически музей Казанлък (2018 г.) и Великотърновския университет (в списанието “Societas classica” 2019 г. ).

Според тази хипотеза, град Казанлък възниква на територията на средновековния Крън и наследява неговото име, няколко десетилетия след превземането на района от османските турци (средата на XIV век). Новият, изцяло турски град възниква на десния бряг на Старата река, до новопостроената Бююк джамия, която и досега стои на пазара на град Казанлък. Първоначално това място е наречено Казанери (Казан йери „на Казан мястото му”). Според авторите на хипотезата думата Казан е тюркизиран вариант на името Крън, като резултат от действието на много известната в младите тюркски езици промяна на интервокалния звук R в звука Z (Крън >Казън). Само няколко десетки години след това названието Казан йери се променя на Акча Казанлък, където Акча означава „извор”, а Казанлък отново означава „място, където стои Казан (Крън)”. Окончанието „лък“ в името на Казанлък е топонимен суфикс, който на всички тюркски езици означава мястото на нещо, в случая на Крън. Няколко века по-късно източно от турската махала, на левия бряг на Старата река възниква първата българска махала на града – Куленската, наречена така поради високата бяла кула, чийто останки (обр.1) са били там запазени до 1916 г., когато тя е разрушена. Съкратеният вариант на името – Казанлък произлиза от надписите върху руските военни карти от XIX век.

Авторите на хипотезата привеждат два исторически документа, в които се описва начинът, по който османската войска превзема Крън. Войската се разположила в село Армаганово (днешното село Бузовград южно от Казанлък), откъдето на север в подножието на планината се виждала въпросната Бяла кула и голям манастир, посветен на Св. Николай. Войската се разделила на две части, които нападнали от изток и запад град Крън. По време на нападението в Бялата кула са били укрити много деца (момичета, на турски език “къз”), които уплашени се молили на бог за спасение. По-късно народната етимология съвсем погрешно от турската дума “къз” „момиче, дъщеря” извежда името на град Казанлък. Описанието на атаката показва, че фактически нападнатият град Крън е бил разположен върху територията на съвременния град Казанлък.

На трето място, авторите на хипотезата съобщават, че около 70 % от всички късносредновековни археологически находки от казанлъшкия район са намерени върху територията на град Казанлък. Този факт отново показва, че на мястото на Казанлък е бил съсредоточен важен стопански и административен център – търсеният град Крън.

Представената хипотеза обяснява всички известни факти за ранната история на град Казанлък като пряк продължител на известния град Крън, но остава един неясен момент. Ако важният център Крън е бил разположен върху територията на историческата Куленска махала, защо там не са открити основите на големи крепостни стени и големи постройки, характерни за всеки един голям средновековен град? Този проблем e разрешен в 2022 г. от известния български археолог проф. Николай Овчаров. Според него наистина град Крън е бил разположен на територията на Куленската махала, но той не е представлявал голям укрепен град, а местен феодален замък (донжон), остатък от който се явява въпросната Бяла кула. През тази епоха на зараждащия се на Балканите и в Европа феодализъм, много местни боляри живеели в укрепени замъци, построени по сходна архитектура.

По инициатива на Исторически музей „Искра” в Казанлък, през 2023 г. е създадена дигитална (компютърна) триизмерна възстановка на феодалния замък Крън. На обр. 2 е показан възстановеният външен вид на замъка по запазената снимка на Бялата кула и известните данни за тогавашните феодални замъци. Тази иновативна 3D реконструкция е плод на съвместната работа между проф. Николай Овчаров (който подкрепя и доразвива тезата на проф. Иван Иванов и д-р Мариана Минкова в своята книга „Господарите на Крън и техните съкровища“) и Емил Михов – специалист по дигитализация и заснемане на културното наследство, заедно с неговия компютърен екип от град Габрово.

Реконструкцията пресъздава укрепената резиденция (замъка) на деспотите на средновековния Крън от XIV век. За да пресъздадат архитектурата с голяма историческа точност, авторите използват оцелялата автентична черно-бяла снимка на кулата от времето преди нейното разрушаване в 1916 г. (обр. 1), съпоставена с археологически паралели от епохата на Второто българско царство. Благодарение на интерактивните технологии за виртуална реалност, възстановката позволява на зрителите да направят виртуална разходка из двора, бойниците и помещенията на замъка, пренасяйки ги директно в атмосферата на средновековна България. Показано е и спасеното от местните иманяри изключително ценно златно съкровище от накити. Чрез археологически и стилистичен анализ проф Н. Овчаров доказва, че тези луксозни накити са принадлежали на знатна дама (наричана „последната принцеса на Крън“), чиято резиденция е била именно феодалния замък Крън.

Предполага се, че около феодалния замък са били разположени много селища и крепости, които като цяло са оформяли историческия център на Крънската деспотска област. Дигиталният модел нагледно показва как мощната българска твърдина е отбранявала Крънската област и как по-късно османските заселници са я наследили, изграждайки днешния град около нейните руини.

Проф дбн Иван Т. Иванов, д-р по археология Мариана Минкова