„Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“ – два свята на Пучини в една вечер

Държавна опера-Стара Загора представя на 22 и 23 октомври от 19:00 часа двете едноактни опери на Джакомо Пучини – „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“.

Публиката ще се срещне в една вечер с две произведения, които изглеждат като пълни противоположности, но именно в тях се разкрива невероятният диапазон на Пучини – от интимната трагедия до саркастичната комедия.

Премиерата на „Сестра Анжелика“

„Сестра Анжелика“ е опера за една жена, която има само един час, за да преживее целия си живот.

Режисьорът Стефанос Коронеос изгражда спектакъла върху границата между реалност, спомен и видение. Анжелика остава в своето легло – единствената неподвижна точка в свят, в който всичко останало се появява и изчезва като спомен. Сестрите, манастирските ритуали, лелята и детето, от което тя е била принудена да се откаже, се връщат като образи от един свят, който постепенно се размива.

Така последните минути от живота на героинята се разгръщат като връщане към миналото. Черно-белият сценичен свят постепенно заличава границата между реалността, спомена и последното видение на Анжелика.

Постановката на „Сестра Анжелика“ е новата премиера на Старозагорската опера. Режисьор е Стефанос Коронеос, диригент – Стефано Теани. Асистент-диригент е Виктор Крумов, хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева, асистент-режисьор – Луиза Тотева.

Мария Йелич и Ная Андуиза Розерман ще бъдат в ролята на Сестра Анжелика, Даниела Дякова /Принцесата, нейна леля/, Бенедета Орси /Игуменката/, Добринка Койнова /Наставницата/, Клаудия Галло /Сестра Дженовиефа/, Яница Нешева /Сестра Осмина/, Емилия Джурова /Сестра Долчина/, Даниела Нинева, Ивон Иванова /Сестра милосърдна/. Участват още Сарай Диаз, Назлъ Оя Сюмер, Нели Петкова, Елена Петрова, Нина Димитрова, Мериам Шамс, хор и оркестър на Държавна опера – Стара Загора.

Творческият екип

Стефанос Коронеос – режисьор

Гръцки оперен режисьор, баритон и артистичен директор, Стефанос Коронеос има повече от 25 години международна кариера като певец, преди да се насочи към режисурата. Архитектурното му образование и интересът му към светлината, пространството и визуалния разказ са важна част от неговия режисьорски почерк. Работил е по оперни проекти в Европа и САЩ, а сред професионалните му ангажименти е и работата му с Metropolitan Opera в Ню Йорк.

Стефано Теани – диригент

Италиански диригент, пианист и композитор от Лука, Стефано Теани изгражда професионалния си път в самото сърце на оперния театър – като корепетитор, диригент и музикален ръководител. През 2016 г. е избран от Рикардо Мути за участие в неговата Italian Opera Academy. Работи с оперни и симфонични състави в Италия и Европа, като съчетава задълбочената си работа с певците с интереса си към съвременната музика.

„Джани Скики“ – смехът като сурова диагноза

И тогава завесата се вдига отново – но този път върху един свят, в който няма място за сантименталност.

„Джани Скики“ е Пучини в неговата най-иронична, остра и хапливо комична форма. Смъртта на богатия Буозо Донати събира около леглото му роднини, за които скръбта е последната грижа. Всички чакат само едно – да разберат какво ще наследят.

Точно тук започва режисьорският свят на Михал Знаниецки.

„Джани Скики“ – един от необикновените спектакли на Старозагорската опера

„Джани Скики“ на световно признатия полски режисьор Михал Знаниецки е сред спектаклите, които оставят следа в богатата история на Старозагорската опера. Премиерата му се състоя на 21 ноември 2024 г. в рамките на 54-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство, където операта беше представена заедно с първата опера на Пучини – операта-балет „Самодивите“ („Le Villi“).

Още тогава този диптих се открои като амбициозен и визуално силен проект. А „Джани Скики“ показа в пълна степен режисьорския почерк на Михал Знаниецки – размах, фантазия, чувство за гротеска и способност да превръща класическата опера в жив, съвременен театър.

Знаниецки не разглежда комедията само като поредица от смешни ситуации. В неговия прочит зад смеха стои една доста по-дълбока тема – какво се случва с човека, когато желанието за притежание вземе връх над всичко останало. Роднините на Буозо Донати не са само комични персонажи. Те са преувеличени, понякога абсурдни, но и болезнено разпознаваеми образи на човешката корист, завист и ненаситност.

Тази идея получава изключително силен визуален образ в сценографията на Луиджи Сколио. Огромната кръгла дупка в стената се превръща в своеобразна лупа, през която зрителят надниква в дома на Буозо Донати – но и в света на неговите наследници. Зад тази „лупа“ се разкрива натрупаното имущество, което след смъртта на богатия роднина се превръща в обект на настървена битка.

Сценичната картина на Сколио не е само красива рамка на спектакъла. Тя разказва заедно с музиката и режисурата. Пространството постепенно се превръща в територия на човешката корист, а самата му архитектура подсилва усещането, че зрителят надниква в един комичен, но разпознаваем свят на човешките слабости.

Знаниецки превръща сценографската среда в активна част от театралното действие. Движението, персонажите, гротеската и темпото се подчиняват на една обща сценична логика, в която всичко е преувеличено – но нищо не е случайно.

Именно това прави спектакъла толкова запомнящ се. В смеха постепенно се появява онова неловко разпознаване на самия себе си.

На 22 и 23 октомври “Джани Скики” ще оживее под палката на маестро Владимир Бошнаков. Хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева, костюмите са на Ана Рамос Агуайо, хореография и пластика – Силвия Томова, асистент-диригент – Виктор Крумов, асистент-режисьор – Пламен Асенов.

В ролята на Джани Скики за първи път на старозагорска сцена ще се изяви италианският баритон с международна кариера Никола Дзикарди. Никенджи Пакурар ще бъде Лаурета, Стоян Буюклиев ще бъде в ролята на Ринучо, Тереза Бракалова /Дзита/, Ивайло Йовчев /Герардо/, Клаудия Галло /Нела/. Участват още Теодор Петков, Мартин Димитриевски, Антонио Уот, Мелинда Хейтер, Костадин Якшев, Марин Русинов, оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора.

От драмата към смеха на 22 и 23 октомври

„Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ обединяват в една вечер трагедията и комедията, самотата и човешката суета, духовното и земното.

При Коронеос Пучини ни отвежда навътре – към спомените, болката и последните видения на една съкрушена жена.

При Знаниецки ни поставя сред човешката суета и желанието за притежание – и ни кара да се смеем, докато разпознаваме самите себе си.

Две постановки, създадени в различно време, но свързани помежду си от една сила – способността на операта да бъде едновременно дълбоко човешка, визуално въздействаща и съвременна.

Пучини напомня, че между плача и смеха има само една завеса.