Есенен салон на художниците на Стара Загора 2026 – цветове и благодарност!

Есенен салон на художниците на Стара Загора! На празника на Стара Загора 5 октомври – традиционно. Абсолютно обичам и не пропускам това събитие. Славя се като силно критична по натюрел и по вътрешни критерии /проверени във времето/. Но за художниците на Стара Загора съм абсолютно позитивна и /почти/ възхвалителна.

75 картини от 40 художници. Цветове, красота, пъстрота, разнообразие на техники, настроение, носталгия, спомен, блян…..всичко това е в картините от изложбата тази година. И още, и още, и още…

Голямата награда на Есенния салон бе връчена на Атанас Вънчев. Наградата на Съюз на българските художници СБХ е за Росица Попчева, а Награда на представителството на СБХ в Стара Загора бе за Иван Арабаджиев. И двамата казаха топли думи за своя първи учител по рисуване Атанас Вънчев и беше много мило. Самият той, доайен на художниците на Стара Загора, бе силно развълнуван и почти не успя да каже нищо друго, освен „Благодаря!“

Словото при откриването на изложбата на председателя на СБХ в Стара Загора Дамян Баев бе интелигентно и философско. В началото той почете паметта на починалите художници Динко Чакалов и Красимир Младенов. „Нека си пожелаем догодина този сегмент от речта да отпадне въобще“ – каза Дамян Баев.

„В изложбата „Всяка картина е едно парченце преходност“ /моите парченца преходност/, едно визуално умами +++  за всеки присъстващ. Бих казал, че кредото на тази експозиция е „Aliis inserviendo consumor, което в превод значи: Служейки на другите, ти раздаваш себе си“…Имприматури, Кракелюр +++ и безброй нови техники виждаме тук, всеки дал максимума от себе си на този етап, а поводът е един – Празникът. А тази изложба е нашият безвъзмезден дар…Защото повечето от нас са – „не от мира всего“. Или хора, почти изцяло отдадени на отвлечена дейност, без да го занимават делнични, ежедневни неща, грижи, радости, удоволствия, затова „Времето, което оставя следите върху живота“ според Орхан Памук е нашият кредит.“ – каза в емоционалното си слово Дамян Баев.

Тази година изложбата е толкова пъстра, с толкова много цветове.

С платна, в които художниците на Стара Загора пресъздават свои летни спомени и емоции, има много лято, пътешествия, волен дух…./Тошо Стефанов, Георги Златев, Стефан Баев, Петър Петров, Татяна Полихронова, Димо Генов и др./

Има толкова много благодарност в картините.

Спомен и благодарност към този, който го няма /в платната на Атанас Вънчев – „Из света на Янаки“ и на Валентин Дончевски „Да помълчим за Янаки“/.

Непременно посетете изложбата, за да се „надишате“ на цветове и  свежест!

Уляна Кьосева

Повече за:

+++Умами е японска дума и означава петия основен вкус, наред със сладко, солено, кисело и горчиво

+++Имприматура

Имприматурата е първият тънък цветен слой, който художникът нанася върху грундираното платно преди същинската живопис.

Тя обикновено е в неутрален или топъл тон – охра, кафеникаво, сиво и др.

Целта ѝ е да премахне ослепително бялото на грунда и да даде общ тон и настроение на картината. Тя влияе и върху това как изглеждат последващите цветове.

Например при стара картина художникът може да е започнал с топла охриста имприматура, върху която постепенно е изградил лицата, дрехите и фона.

+++Кракелюр

Кракелюрът са мрежичките от фини пукнатини, които се появяват по повърхността на картината с течение на времето.

Те се получават вследствие на:

стареене на боята и лака;

различното свиване и разширяване на отделните слоеве;

промени в температурата и влажността;

начина, по който е била нанесена боята.

При старите картини кракелюрът често изглежда като много фина паяжина от пукнатини.

И нещо интересно: кракелюрът не означава непременно, че картината е повредена. При старинна живопис той може да е естествен белег на възрастта. Проблем става, ако пукнатините са дълбоки, боята започва да се лющи или слоевете се отлепват.