ЧЕСТИТ И БЛАГОСЛОВЕН ДЕН, МОЯ ВЕЧНА И МЛАДА СТАРА ЗАГОРА!
Стара Загора — градът, който възкръсна и избра да бъде светлина!
Има градове, които се раждат веднъж. Има и градове, които имат смелостта да се родят отново.
Стара Загора е от вторите.
Преди 149 години огънят отнесе улиците, домовете и живота на хиляди хора. Градът бе превърнат в пепелище. Но никой и нищо не успяха да изгорят най-важното — паметта, вярата и волята да започнеш отначало.
И на 5 октомври 1879 година, сред руините, е положен основният камък на нова Стара Загора. Не просто камък, а Обещание. Обещание към онези, които са загинали. Към онези, които са оцелели. Към децата, които още не са били родени.
От този камък тръгват правите улици на града. Тръгват надеждата, строителството, училищата, културата, песента. Градът започва отново — с европейски дух и поглед напред. Планът на Лубор Байер превръща Стара Загора в първия следосвобожденски български град със съвременно градоустройствено решение.
И може би точно затова Стара Загора има особен характер. Тя знае какво означава да загубиш всичко и пак да повярваш в утрешния ден. Затова днес, когато вървим по правите улици, когато минаваме под липите, когато чуваме песента на града, нека си спомним за онзи първи камък. Защото градът не е само сгради и улици. Градът сме ние. Ние, които пазим паметта. Ние, които създаваме настоящето. Ние, които мечтаем за бъдещето.
И може би днес, 5 октомври, трябва да си кажем нещо много простичко: Стара Загора не само има история. Стара Загора има характер. Характерът на човек, който е падал, но е ставал. На град, който е бил пепел, но е избрал да бъде светлина. На място, което осем хилядолетия събира човешки стъпки, мечти и надежди — и продължава напред.
Затова, Стара Загора, честит празник!
Бъди здрава, бъди смела, бъди млада! Пази своите корени. Отваряй прозорците си към света. И нека следващият камък, който поставим, бъде камъкът на едно още по-светло бъдеще. Защото твоят най-хубав ден още предстои.
Честит Ден, Стара Загора!
Долап.бг
