Старозагорското лъвче е на саркофага и на паметника на цар Самуил

Денят 3 октомври 2026 г. ще бъде паметен за България, който се очертава да затъми славата на много партийни и даже национални събития и празници. Изглежда българите имат нужда от такъв ден – дар от Бога, безкрайно по-различен от върволицата еднообразни дни в последните десетилетия. В България ще пристигнат тленните останки на засега единствения средновековен български цар и то не на кой да е, а на най-трагичния и най-оспорвания. Този, който не легна, както мнозина пред краката на Василий Македонец – Българоубиец и този, когото се опитаха да положат вързан и легнал в темелите на една чужда за него държава. Изглежда, този може би обикновен човек от древния български народ, не желае да легне къде да е, а само на българска територия.

Всички знаем, че костите на цар Самуил и вероятно тези на неговото семейство, са открити през 1969 г. от гръцкият професор по археология Николаос Муцопулос в Голямата базилика на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция. Пет години този свят човек ги е крил някъде опасявайки се, че тогавашната гръцка военна хунта може да ги унищожи или използва за нечисти цели. След това те са съхранени в Музея на византийската култура в Солун. В продължение на десетки години костите са изследвани, анализирани и многократно публикувани от много учени. Общото заключение, обявено най-напред от самия им откривател е, че това са тленните останки на средновековния български владетел цар Самуил. Основанията са безукорни и отдавна известни за този български боец и владетел – радиовъглеродно датиране в XI век, възраст на индивида 70 години, счупена предлакътница и рана на черепа близо до лявото слепоочие, останки от владетелски атрибути – позлатена ризница, червени (багрени) кожени ботуши, царска плащеница с изображение на герба на Самуиловия род. Цар Самуил е погребан близо до своето жилище и до олтара на тогавашната българска патриаршеска църква с първородния си син цар Гаврил-Радомир и част от неговото семейство. Вероятността това да не е цар Самуил съществува, но тя е по-малка от едно на милион. Правото да се съмняват имат или пълните идиоти или явните врагове на България и на самите себе си.

Добре е да се подчертаят главните „виновници“ за този вълнуващ ден.

На първо място е професор Муцопулос и неговата изключителна научна принципност и безпристрастност. Той е образец на истински учен. Например, освен костите на цар Самуил, той е открил и публикувал наскални прабългарски рисунки и руни на планината Пангей северно от Солун. Вие знаете ли например колко археолози, даже български, са откривали такива неща и или са ги унищожавали или са ги „забравяли” в своите чекмеджета?

На второ място е пловдивският общественик Лука Станчев, както и на голям брой държавни чиновници, учени и политици, които спокойно и тайно са работили по въпроса десетки години.

Да не пропуснем в края на краищата, че решението да се предадат тленните останки на цар Самуил и неговото семейство от една държава на друга, е решение не само научно, но и държавно и политическо и представлява белег за дългосрочна промяна на политическото равновесие на Балканския полуостров.

Защо тленните останки ще бъдат положени в София? София е избрана да бъде столица на България и поради това има правото и задължението на осигури покоя на царските кости на място, което те заслужават – църквата Света София – божествена премъдрост. Фактически, мястото на саркофага, в който ще се покоят царските кости като че ли беше предопределено от издигането през 2011 г. на паметник на цар Самуил точно пред същата църква Света София. Изглежда някаква невидима сила е движела събитията в последните няколко десетки години в посока, известна само ней.

В средновековието, пък и по-рано съдържанието и смисъла на човешките идеи са предавани чрез изображения (символи). Върху саркофага на цар Самуил също са изобразени много символи – Никео-Цариградският символ на християнската вяра, икона на Архангел Михаил – главнокомандващ небесното войнство и гербът на Самуиловия род – две птици (папагали ?), разположени симетрично спрямо общия център. Смисълът и значението на тези изображения отдавна са известни на мнозина. Значително по-слабо известно на българите е последното изображение – така нареченото Старозагорско лъвче (всъщност пантера или барс), което за нас – старозагорци, е особено интересно и важно. То би трябвало да ни изпълва с особена гордост, защото ние не живеем там някъде си из България, а живеем на особено място, където това изображение е намерено.

Това изображение е намерено до Старозагорското Аязмо, в местността Пет чучура (Беш бунар). Не случайно, в един плакат от 1933 г. който се пази в Старозагорския исторически музей, „…от Старозагорското Аязмо изгря светлината на християнството за България”. Символът „Старозагорско лъвче” е изобразен два пъти като охраняващ крепостта България върху една от големите страни на саркофага. Но не е само това. Този символ го виждаме и върху гърдите на паметника на цар Самуил, издигнат пред самата църква Света София. Следователно, това изображение е много важно и трябва да се познава добре.

На въпроса какво то означава засега може да се отговори така: то е създадено по време на Първото българско царство и се явява символ на това царство, за което се е борил и дал живота си цар Самуил и неговият син. Това изображение, както и още няколко подобни на него и широко известни в Европа и света от Старозагорското Аязмо, съдържат най-важните особености на художествената култура на Първото българско царство. Този му произход и значение е подчертан в трудовете на четирима български професори по старобългарско изкуство, както и в специална статия в наскоро отпечатания сборник „История на Стара Загора” (2025). Постепенно, малко по-малко, с много трудности и препятствия историята на България и българите, започната от отец Паисий добива плът и кръв.

Иван Т. Иванов, Мариана П. Минкова

3 октомври 2026 г. Стара Загора