30 септември – Международен ден на преводача
Целта на учредяване на Международен ден на преводача е да се признае значението на тази професия за междуличностното разбирателство, осъществяването на диалог и сътрудничество между отделните хора, нации, култури. Този ден се отбелязва от 1991 г. с решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ).
Датата 30 септември е избран да почете патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 и 406 г.
На 24 май 2017 Общото събрание на ООН приема резолюция 71/288, с която признава и включва Международния ден на преводача в календара на честванията си. Съсловието отбелязва този ден с конференции и срещи, обсъжда професионални теми и проблеми, обединява се с достойнство и професионализъм в една изключителна професия, която изисква не само познаване на два или повече езика, но и широка обща култура, въображение, съобразителност и много други качества.
От политиката и международното сътрудничество, през документи и специфична терминология, до литература и култура – няма сфера от човешкия живот, която да не дължи на преводачите и техния труд.
Св. Йероним Блажени
Блажени Йероним е християнски писател, преводач и тълкувател на Св. Писание, светец, един от четиримата най-почитани отци на Западната църква.
Роден в днешна Хърватия ок. 350 г. в християнско семейство. Получил образованието си в Рим, Аквилея и Трир, познавал добре и обичал много езическите автори и философи и риториката. В ранна възраст влязъл в досег с християнската литература и аскетика.
Предприел пътуване към Света Земя (373 г.), но достигнал до Антиохия и се заселил в Халкидската пустиня. Не след дълго, обаче, се отказал от монашеския живот и се завърнал в Рим (381 г.), като в Константинопол се запознал със св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски.
В Рим станал библиотекар и личен секретар на папа Дамас († 384 г.), по чието настояване пишел усилно богословски и екзегетически трудове. В Рим около него се създал аскетически кръг от благородни християнки, който не бил одобряван от клириците.
През 384 г. се отправил отново на Изток заедно с огромната си библиотека и свои почитатели. Посетил Антиохия, Йерусалим и Александрия. През 386 г. се заселил във Витлеем и още същата година учредил и ръководил монашеско братство (поради което е смятан за основател на западното монашество). В него той пребивавал до смъртта си (ок. 419-430 г.).
Блажени Йероним знаел добре гръцки, еврейски, арамейски и др. езици. Той преписал и превел много от съчиненията на св. Отци и църковни писатели и написал сам много творби на екзегетически и исторически теми, множество коментари върху библейски книги, апологетични и разобличаващи еретиците книги, много проповеди и писма.
Най-ценен е преводът му на Свещеното Писание на латински език, известен под името Вулгата (Vulgata), но той не бил оценен от съвременниците му. Вулгата получила признание десетилетия по-късно – по времето на папа Григорий Велики (†604 г.), а през VІІІ–ІХ в. влязла във всеобща употреба. Едва на Тридентският събор (1563 г.) Вулгата е обявена за канонична – боговдъхновена и общозадължителна при четения, поучения, полемики и проповеди в Римокатолическата църква.
„Съчиненията на Йероним, пише преподобни Иоан Касиан, сияят по целия свят като свещени светилници. Той е мъж както с обширна ученост, така и с изпитано и чисто учение, учител на православните“.
