В Световния ден на сърцето – 29 септември:

Кардиологът д-р Михаил Михалев: Спазвайте пет прости правила, с които да запазите сърцето си здраво, независимо от възрастта

Д-р Михаил Михалев е инвазивен кардиолог, началник на Кардиологично отделение с инвазивен сектор в УМБАЛ „Тракия“ от юли 2024 година. Завършва медицина в Медицински факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има две специалности – по вътрешни болести и по кардиология. Има изявени интереси в областите на инвазивната кардиология, ехокардиографията и електрокардиостимулацията, като въвежда редица иновативни методики в работата на отделението.

На 27 ноември 2025 година защитава дисертационен труд във Военномедицинска академия на тема „Клинични ползи от приложението на много дистален радиален достъп в първото метакарпално пространство на гърба на ръката в ежедневната интервенционална кардиологична практика“ и придобива званието „доктор по медицина“.

През 2025 година печели отличието „Лекар на годината“ на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Стара Загора.

– Д-р Михалев, отново отбелязваме Световния ден на сърцето – 29 септември. Какво отчита светът – подобрява ли се сърдечното здраве сред хората, като се има предвид увеличената продължителност на живота, или напротив – имаме все повече сърдечно-съдови проблеми?

– Днес един човек на 65 години има по-голям шанс да преживее инфаркт или изобщо да не получи такъв, отколкото негов връстник преди 30 години. Но тъй като хората живеят по-дълго, а затлъстяването и диабетът се разпространяват, общият брой на болните и починалите в света продължава да расте. Мащабът е голям.

Смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания в света са се увеличили от 13,1 милиона през 1990 г. на 19,2 милиона през 2023 г., а броят на болните се е удвоил – от 311 милиона на 626 милиона души. Така сърдечно-съдовите заболявания остават причина за всяка трета смърт в света.

– Инфарктът на миокарда, сърдечната недостатъчност и сърдечните аритмии остават сред основните причини за смъртност, особено в България. Успяхме ли да се отскубнем от отрицателното „първо място“ по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европа?

– За съжаление, не. България продължава да е на първо място в Европейския съюз по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Близо две трети от българите, които почиват, умират от сърдечно-съдова болест или инсулт. Средно за ЕС това е всеки трети. Смъртността от инфаркт и инсулт у нас намалява, но по-бавно, отколкото в останалата част на Европа.

Нашият Югоизточен район, в който е и Стара Загора, е сред регионите с най-висока сърдечно-съдова смъртност в ЕС. Причините са до голяма степен в начина ни на живот. Пушим много, движим се малко, затлъстяването и диабетът се увеличават, а високото кръвно налягане често остава неоткрито или нелекувано. Много хора отиват на лекар едва когато вече имат инфаркт или инсулт.

Благодарение на напредъка на технологиите вече можем да спасим пациента с инфаркт в първите часове, но нито един стент не може да компенсира цигарите, липсата на движение и излишните килограми.

Съвременната кардиология: прецизност вместо лечение „на око“

– В Кардиологичното отделение на УМБАЛ „Тракия“ непрекъснато въвеждате новите методики за лечение, които се утвърждават в света. Защо е важно това?

– Продължаваме да сме единствени в страната, които разполагаме със система за корегистрация, която дава изключително точна информация за състоянието на коронарните съдове по време на коронарография. Системата съчетава функционално измерване на кръвотока, с което преценяваме дали едно стеснение наистина има нужда от стент, с интраваскуларен ултразвук, чрез който оглеждаме артерията отвътре. Всичко това, благодарение на мощни компютри и изкуствен интелект, се наслагва върху ангиографския образ.

Така ние не стентираме „на око“. Тази апаратура прави възможно т.нар. „виртуално стентиране“. Още преди интервенцията виждаме какъв ще бъде резултатът и дали стентът е най-доброто решение. Така се повишават ефективността на процедурите и ползите за пациента. А това е наистина важно.

Друга важна иновация е интракоронарната литотрипсия, която прилагаме при силно калцирани артерии. При тази процедура калцият се разбива вътре в съда. Очакваме закупуването и на ново поколение ротаблатор, с който ще постигнем още по-висока прецизност на крайните резултати.

Екипът на Кардиологичното отделение в УМБАЛ „Тракия“ извършва почти всички процедури през артерията на ръката, а през последните години развихме и достъпа през гърба на дланта, между палеца и показалеца, като доказахме предимствата на този метод. Резултатите от проведените процедури при близо 600 пациенти ще представим на Националния конгрес по кардиология през октомври тази година.

В кардиостимулацията сме сред пионерите в България. Поставяме пейсмейкъри директно в проводната система на сърцето, така че то да се съкращава по естествения, физиологичен начин. При пациенти със сърдечна недостатъчност приложихме и още по-нов метод – LOT-CRT, който съчетава физиологичната стимулация с ресинхронизираща терапия.

Целта ни е пациентът от Стара Загора и региона да получи лечение по най-съвременните европейски стандарти.

Когато стентът не е единственото решение

– При лечението на опасни стеснения по коронарните артерии налагате балонно-лекарствената терапия, когато е възможно, вместо поставяне на стент. Какви предимства има това лечение?

– Медикаментозният балон разширява стеснението и отлага лекарство в стената на артерията, след което се изтегля. В съда не остава нищо, докато стентът е метална мрежичка, която остава там завинаги.

Предимствата са няколко. Първо, артерията запазва естествената си еластичност и способност да се разширява. Второ, няма чужд метал, който години по-късно да стане причина за ново стеснение в стента или за тромбоза. Трето, пациентът приема двойна антиагрегантна терапия по-кратко, което намалява риска от кървене. Това е особено важно при възрастни хора, при пациенти с висок риск от кървене или с предстояща операция.

И четвърто, ако в бъдеще се наложи нова интервенция или байпас, съдът е „чист“ и възможностите остават отворени.

Методът обаче не е за всеки пациент. Резултатът зависи от добрата подготовка на стеснението. Затова преди това оглеждаме артерията с интраваскуларен ултразвук и измерваме кръвотока, за да сме сигурни, че балонът е достатъчен. Ако резултатът не е оптимален, поставяме стент. Идеята е стент да има само там, където наистина е нужен.

Физиологичната стимулация – сърцето да работи по естествения си начин

– Наложихте поставянето на пейсмейкър в проводната система на сърцето, вместо обичайната практика електродът да стои произволно в дясната сърдечна камера. Какво показват наблюденията ви при пациентите, които живеят с пейсмейкър, поставен по новата методика?

– Физиологичната стимулация, при която електродът се поставя директно в проводната система на сърцето, вече е рутинна методика в нашето отделение. Близо 150 пациенти живеят с пейсмейкър, поставен по този начин.

Разликата е принципна. При класическия пейсмейкър импулсът тръгва от случайна точка в дясната камера и се разпространява бавно, през мускула. Сърцето се съкращава несинхронно и при част от пациентите с годините помпената функция отслабва.

При новата методика импулсът се подава в собствената проводна система и сърцето се съкращава така, както при здрав човек.

Световните данни потвърждават това. При класическата стимулация до 30% от пациентите развиват отслабване на сърдечния мускул. Рандомизираните проучвания показват, че физиологичната стимулация запазва по-добре помпената функция и намалява сърдечната недостатъчност.

Ние в момента събираме и анализираме данните на нашите пациенти и когато имаме окончателни резултати, ще ги представим.

Целта ни вече не е просто да поддържаме ритъма на сърцето, а да го караме да работи така, както природата го е създала.

Устройства, които могат да спасят живот

– Какви други съвременни устройства за електрокардиостимулация се поставят от лекарите в Кардиологията на УМБАЛ „Тракия“ и в кои случаи използването им е животоспасяващо?

– Освен класическите и физиологичните пейсмейкъри, поставяме три вида по-сложни устройства.

Първото е имплантируем кардиовертер-дефибрилатор. Това е устройството, което наистина спасява живот. Поставя се при пациенти с висок риск от внезапна сърдечна смърт – хора, преживели спиране на сърцето, или хора със силно отслабена помпена функция след инфаркт или при кардиомиопатия.

Устройството следи ритъма непрекъснато. При животозастрашаваща аритмия първо се опитва да възстанови ритъма с поредица импулси, а ако това не помогне, подава електрически разряд. На практика пациентът носи в себе си дефибрилатор, който реагира за секунди – много преди да пристигне линейка.

Второто е ресинхронизиращото устройство, при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, при които двете половини на сърцето се съкращават несинхронно. Устройството ги синхронизира и сърцето започва да изпомпва по-ефективно. Пациентите имат по-малко задух, по-рядко постъпват в болница и живеят по-дълго.

Когато освен сърдечната недостатъчност има и висок риск от внезапна смърт, поставяме комбинирано устройство, CRT-D. То едновременно синхронизира сърцето и действа като дефибрилатор, ако възникне животозастрашаваща аритмия. От миналата година прилагаме и по-съвременен вариант – LOT-CRT, който съчетава ресинхронизацията със стимулация на проводната система.

Третото е луп рекордер – миниатюрно устройство, което се поставя под кожата и записва ритъма в продължение на години. Използваме го при необясними загуби на съзнание или сърцебиене, които стандартният Холтер не успява да улови.

Поставяме го и при пациенти, преживели инсулт с неясна причина. При тях често се оказва, че има скрито предсърдно мъждене, което се появява само от време на време. Когато го открием, назначаваме антикоагулантно лечение и предотвратяваме нов инсулт.

Когато кардиограмата не е достатъчна

– Кога се налага пациентът да живее известно време с проследяващо устройство и каква информация дава на лекаря то?

– Проследяващо устройство е нужно, когато пациентът има оплаквания, които идват и си отиват: сърцебиене, прескачане на сърцето, световъртеж, внезапна загуба на съзнание.

Проблемът е, че когато човекът дойде на преглед, кардиограмата обикновено е нормална. Трябва да „хванем“ сърцето точно в момента на оплакването.

Изборът на устройство зависи от това колко често се появяват оплакванията. Ако са ежедневни, стига Холтер за 24 часа до няколко дни. Ако са веднъж седмично, използваме външен запис за по-дълъг период. Ако са веднъж на месеци или ако търсим скрито предсърдно мъждене след инсулт с неясна причина, поставяме подкожен луп рекордер, който следи ритъма от една до няколко години.

Лекарят получава най-ценната информация: какво прави сърцето точно в момента, когато пациентът се чувства зле. Виждаме дали има опасно ускоряване, паузи или спиране на ритъма, или предсърдно мъждене, дори безсимптомно.

Понякога разбираме, че сърцето е напълно наред и причината е другаде, което също е важен отговор. Съвременните луп рекордери изпращат данните дистанционно, така че при сериозна аритмия научаваме веднага, без пациентът да идва в болницата.

При част от пациентите с дефибрилатори и ресинхронизиращи апарати прилагаме и дистанционно домашно проследяване. Това зависи от модела на устройството и от конкретния случай. У дома пациентът има малък предавател, който автоматично изпраща данните от устройството към нас.

Така виждаме дали е имало аритмия, дали дефибрилаторът е реагирал, как работят батерията и електродите. Често научаваме за проблем, преди пациентът да го усети, и можем да коригираме лечението навреме.

Образно казано – кардиограмата е снимка на сърцето, а проследяващото устройство е филм. Често отговорът е в кадъра, който снимката пропуска.

Профилактичният преглед има смисъл, когато след него действаме

– Може ли един обикновен профилактичен преглед да предотврати настъпването на опасно състояние, като инфаркт, например?

– Самият преглед не предпазва от инфаркт. Също и коронарографията, ако няма стеснени съдове, не предпазва от инфаркт. Инфарктът рядко идва „от нищото“. Обикновено години наред го подготвят високото кръвно налягане, високият холестерол, диабетът и тютюнопушенето.

Най-коварното е, че тези рискови фактори за инфаркт не болят. Човек може да живее с тях години, без да подозира, докато не получи инфаркт или инсулт.

Профилактичният преглед е шансът да ги открием навреме. Измерваме кръвното, изследваме холестерола и кръвната захар, правим кардиограма и оценяваме общия риск на пациента за следващите години. Ако рискът е висок, започваме лечение и променяме начина на живот. Точно това намалява вероятността от инфаркт.

Прегледът има смисъл само ако след него действаме. Ако откритото високо кръвно или висок холестерол не се лекуват, прегледът не е помогнал с нищо.

Важно е също хората да не чакат профилактичния преглед, ако имат оплаквания. Болка или стягане в гърдите при усилие, задух, сърцебиене или необичайна умора са причина да потърсят кардиолог веднага.

Един час при лекаря веднъж годишно може да осигури години живот.

Пет прости правила за здраво сърце

– Кои са елементарните правила, които един съвременен човек трябва да спазва, за да запази сърцето си здраво по-дълго във възрастта си?

– Правилата са прости, трудното е да ги спазваме всеки ден.

Първото и най-важното е движението. Всички диети нямат смисъл, ако човек е обездвижен. Препоръката е поне 150 минути умерена активност седмично, например по 30 минути бързо ходене пет дни в седмицата. Качвайте се по стълбите вместо с асансьора, ходете пеша вместо с кола.

Второто е да не пушите. Спирането на цигарите е най-бързият и най-евтиният начин да намалите риска от инфаркт и никога не е късно.

Третото е храненето. Повече зеленчуци, плодове, риба, зехтин, по-малко сол, захар и преработени храни. Важно е и кога се храним. Много хора ядат веднъж на ден, вечер, когато организмът трупа запаси. По-добре е да се храним три пъти на ден, с основно хранене сутрин.

Четвъртото е да пазим талията. Натрупването на мазнини в областта на корема е пряко свързано с диабета, високото кръвно и инфарктите.

Петото е да знаем своите показатели – кръвно налягане, холестерол и кръвна захар. Ако са високи, трябва да се лекуват, а не да се пренебрегват.

И накрая – умерено с алкохола, достатъчно сън и по-малко стрес.

Автор: Стоян Стратиев