Архитектите на Стара Загора настояват за провеждане на конкурс за централен градски площад

На 25 септември 2026г. четирима представители на Камарата на архитектите в България – Регионална колегия Стара Загора дадоха пресконференция по горещата за тях тема:“ Община Стара Загора да обяви архитектурен конкурс за ново централното площадно пространство на града“.

„Поводът да изкажем публично, още веднъж, притеснението си е, че Стара Загора кандидатства за Европейска столица на културата през 2032г. и трябва да бъде обърнато специално внимание на централния площад на града, който е разположен между сградите на най-важните културни институции: операта, театъра, художествената галерия Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Регионалния исторически музей и Античния форум „Августа Траяна“, както и на Съдебната палата“ -каза арх. Банко Банов, председател на архитектурната колегия.- Освен централен площад , градът ни трябва да има и многофункционална спортна зала, за каквато беше проведен конкурс и в крайна сметка трябва да бъде изградена в парк „Артилерийски“. Според мнението на архитектурната гилдия, трябва незабавно да бъде обърнато специално внимание на площадното пространство на централния площад на Стара Загора“.

Според арх. Иван Иванов историята на проекта започва през далечната 1979-1980 г. когато е обявен конкурс за това пространство като централен площад. Проектът е спечелен от арх. Добрев и екипа му от Главпроект – София. С него се открива археологичното ниво на Стара Загора. Направено е частично покритие пред сградата на бившия партиен дом, сегашните Административен съд и Регионална библиотека, защото там всъщност се намира централния площад на Стара Загора.

„Централният площад на града не е пред Общината. Това е по-малко площадно пространство, което е помощно за града, – каза арх. Иванов.- С откриването на археологическото и административно ниво се получава обща концепция за Стара Загора. И разбира се продължението на Античната улица до Античния форум. Това беше изключително хубав идеен проект, по който се направи и работен проект, и започна изграждането му, заедно с бившия партиен дом. През тези години бях главен архитект на Общината и съм в течение на този процес.

Сградата на бившия партиен дом се завърши, сега има друга функция, но пред нея стои един започнат, но недовършен обект, наречен централен градски площад.

Имаше междинен период, през който се направи реставрация и адаптация на античното ниво и античния форум, които се изпълниха по Европейска програма. Но строителството на централния площад спря. И ние гледаме един голям язовир, изкопан в централната градска част, и го обикаляме по периферията…В този ред на мисли Община Стара Загора трябва да предложи на Община София, да изкопае триъгълника на властта в столицата, да покажат Антична Сердика, която е много по-красива и разполага с много по-голям доказателствен материал, за ходят встрани по колоните и да гледат античното ниво. В момента това правим в Стара Загора.

Това на архитектурната гилдия не ни харесва – каза арх. Иванов. – Искаме да имаме централен площад. Градинката на юг е много остаряла. Може да се реши успешно паркирането. Стара Загора е единствената община, която няма паркинг. Затова настояваме Община Стара Загора за обяви конкурс, с който да се реши централното пространство“.

От изказването стана ясно, че централният площад е разделен на много урегулирани поземлени имоти, включително и частен имот.

Арх. Емил Василев продължи да разлиства сагата за централен градски площад на Стара Загора.

„18 години по-късно, след провеждане на първия конкурс, Община Стара Загора, на която бях главен архитект, реши да направи нов конкурс с цел да бъде социализирано археологичното ниво, за да се повиши интересът на старозагорци и туристи към тези археологически находки. – Това беше в основата на конкурса, проведен през 1998г. , който спечели арх. Петър Киряков с колектив и който решаваше точно този проблем. Идеята беше квадратните магазинчета от времето на построяването им по централната антична улица Декуманос максимус ( около 200г.) да станат действащи, като по този начин археологичното ниво ще бъде оживено. Частичното покритие и подходът между Парк „5 октомври“ и Операта , между градината и музея и Съдебната палата да бъде реализирано така, както беше замислено в този проект. Конкурсът беше съгласуван и одобрен от Националния институт за паметници на културата. След спечелването му се започна работа. Силно се надявахме тогава, че следващото ръководство и колеги ще продължат в тази посока, но са съжаление не се получи.

Постиженията на конкурса бяха забележителни и с възможности гражданите да получат подходящ площад за този град, който е на 8000 години. За съжаление, състоянието на терена е както го виждаме всички“- каза арх. Емил Василев.

Град като Стара Загора може и трябва да има много площадни пространства, но главният площад обединява културните институции. Съгласно градоустройствените планове, които са правени от Лубор Байер насам (1879-1880г) централното пространство и сградите, които са най-важни за града, това са точно тези, разположени в зоната – театъра, операта, художествената галерия, библиотека, музей, съдебната палата.

„Не виждам друго пространство, което да обединява толкова емблематични за града институции. Безспорен факт е, че това е мястото, което във времето е създавано като площадно пространство, което обединява най-важните сгради, – сподели арх Банов.- Освен това преди години пешеходната зона беше по бул. „Митрополит Методий Старозагорски“ от операта до края на хотел „Верея“. Впоследствие беше въведена и втората пешеходна ос, от сградата на Общината до парк „Александър Стамболийски“ -Алана. Двете пешеходни зони не са в противоречие, т.е. няма проблем един град да има две площадни пространства“.

Арх. Петър Киряков подчерта, че проблемът за централен градски площад многократно е обсъждан във връзка с кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032. Според него, всички градове, които са „съперници“ в това състезание, независимо че имат централни площади, вече са обявили международни конкурси за нови, по- модерни и функционални.

„Изпитвам силно напрежение, когато минавам покрай това пространство, поради невъзможността да си обясня, как можем да търпим това положение на нещата…Да, това е центърът, проектиран от Лубор Байер. Имаше честване на годишнина от българското градоустройство, като град No 1 е Стара Загора, който е пръв в България е изграден по градоустройствен проект. Въпросният план Байер, без никакво съмнение, е явление в градоустройството, сподели арх. Киряков.- Освен това, никой от кандидатите за Европейска столица на културата 2032 не разполага с археологическия кадастър и с пластовете история, които разполагаме там. Никой! Освен, че по градоустройство е в центъра на града, това може да стане символ на културата изобщо, като явление или в частност от градоустройството и архитектурата, като едно от изкуствата.

Слоганът на нашата кандидатура за Европейска столица е:“Културата започва тук!“

Да, точно тук е започнала културата, след като имаме експонати по на 8000 години. Това е изключително!

Второто нещо, което поставям на вниманието на старозагорци е, че това е агората на Стара Загора, чиято основна функция е да може да обиколи всички обществени сгради, които са на този площад. Нашите конкуренти нямат такава даденост.

Ние, архитектите пледираме пред старозагорската общественост, респективно пред общинското ръководство и Общинския съвет да се обяви и проведе архитектурен конкурс, като спечелилият проект задължително и без компромиси бъде реализиран!“- каза арх. Петър Киряков.

На въпрос за финансовото обезпечаване, архитектите отговориха, че няма да бъде повече от благоустрояване на малък квартал.

Росица Ранчева