Старозагорски адвокат от преди Освобождението – шпионин в Цариград

Манол Иванов (Манол ефенди) е първият известен старозагорски адвокат, практикувал още преди Освобождението в Цариград, където защитава интересите на заможни и влиятелни фигури – гърци, турци, българи.

Роденият в Ески Загра юрист се ползва с голямо доверие сред османските управляващи кръгове. Благодарение на натрупания авторитет и познанията си по османско право, той получава титлата „ефенди” (от османотурски: „господар”, „господин”). Освен това е и активен униатски деец от българското църковно движение в Цариград по онова време. В края на 60-те години на ХІХ в. е назначен от великия везир Мехмед Емин Али паша (1815 – 1871) за началник на турското разузнаване сред българите и революционната емиграция в Румъния. Старозагорецът е патриот, един от най-умните, развити и способни българи тогава, притежава дар-слово и е достатъчно убедителен в адвокатските си (и не само) действия и разсъждения. Формално се съгласява да бъде „турски шпионин”, но замисля свой план. Започва да работи като двоен агент заедно с Теофан (Богдан) Райнов Попович (1837 – 1910) от Карлово и д-р Георги Вълков Миркович (1825 – 1905) от Сливен.

Тримата стават част от специалната тайна турска шпионска мрежа, известна като „Черния кабинет”. Снабдени първоначално със сериозната сума от 3 000 златни лири, те предприемат брилянтна, но опасна „двойна игра” – дезинформират османските власти с фалшиви доклади и всячески подпомагат българското националноосвободително движение. Така се заражда първата българска шпионска организация, превърнала се в мрежа за контрашпионаж и развиваща дейност изцяло в полза на българската кауза.

Властите скоро разбират, че са брутално разигравани от „своите” агенти, д-р Миркович е заловен и осъден на заточение, но Теофан Райнов успява да се спаси. През 1870 г. цариградската преса съобщава за смъртта на Манол Иванов, настъпила по всяка вероятност не по естествен начин…

Георги ТУРТУРИКОВ