„…Тази изложба ни напомня колко е важно да имаме къде да се върнем — в България в сърцето.“

„Тази изложба чакаше дълго своето време. И не защото картините не са били готови — а точно обратното — защото почти никога не успяваха да останат достатъчно дълго в ателието, за да се съберат заедно. Продаваха се веднага. Това е може би най-красивият проблем, който един художник може да има.“ –  с тези думи Ана Нанева, съпругата на художника Наньо Нанев започна своето вълнуващо /и развълнувано/ откриване на изложбата снощи във фоайето на Държавна опера-Стара Загора.

За първи път Наньо Нанев представя самостоятелна изложба тук — в своя нов творчески дом —Операта – където от 2024 година работи като художник-изпълнител. „За тези вече повече от 2 години, той не просто практикува любимата си работа за сцената. Получи нещо безценно за всеки художник — огромно ателие и възможност в свободното си време да твори отново. Тук, както сам казва, се чувства изключително вдъхновен. Това му позволи да вдигне мащаба — буквално — картините станаха по-големи, по-свободни, по-дишащи. И така се роди „С България в сърцето“.

Това не е изложба с патриотични лозунги. Това е изложба с памет. Наньо не украсява българската природа. Той я наблюдава. Той я слуша. В неговите платна планината не е фон — тя има характер. Старата къща не е мотив — тя е човек, който има какво да разкаже. Буковата гора, полето в края на деня, орлите над билото — това са портрети. Както много точно е казал един негов почитател: „Той не пренася природата директно върху платното. Опитва се да съхрани душевното възприятие за нея.“ Защото една планина може да бъде нарисувана за няколко часа. Но усещането за нея се гради цял живот. Във време, в което често говорим колко е трудно, тази изложба ни напомня колко е важно да имаме къде да се върнем — в България в сърцето. Благодаря Ви, че сте тук, за да споделите това завръщане“ – каза емоционално Ана Нанева.

В изложбата „С България в сърцето“ са представени 18 платна – 10 пейзажа от българската природа, а останалите са натюрморти и изображения на животни. Сред пейзажите са Ковачевица, Рилският манастир, морето, Стара планина и Средна гора.

Златистата светлина върху склоновете, дърветата и къщите създава усещане за спомен, топлина и тишина. Тя прави пейзажа почти приказен. Наньо Нанев има силно развито цветоусещане – не просто възпроизвежда зелено, кафяво или жълто, а изгражда природата чрез множество нюанси. Това е особено очевидно в есенните пейзажи. Погледът постепенно преминава от предния план към далечните планини. Пътеките, склоновете и редиците дървета често служат като „водачи“ на окото. Човешкото присъствие е дискретно– това са малки елементи, но те разказват история. Не са просто декорация. Художникът не се стреми да покаже само „как изглежда“ една планина, село или долина, а какво усещане носи тя.

Открита някак уютно и семейно, самата изложба също има такова усещане – за уют, семейство, дом, старина, род, памет, Родина. Само си представям, че тези картини с природните пейзажи са на стените на българи, които живеят в чужбина. И които наистина „носят България в сърцето си“. А като погледнат картините – се връщат пак у дома, при природа и пейзажи, която няма аналог.

Има нещо много българско и носталгично в тях – сякаш не гледаш просто планина, а спомен за България. Това вероятно е и причината картините да въздействат толкова непосредствено.

Или както каза Ана Нанева: „И двете истории /на изложбата и на балета „Корсар“ след откриването и/ всъщност са за едно и също — за човека, който пътува по света, но носи дома си в себе си.“

Непременно разгледайте изложбата на Наньо Нанев „С България в сърцето“ във фоайето на Операта!

Още малко биография на Наньо Нанев от Ани Нанева: „Той започва да рисува на 2 годинки. Не е метафора. Оттогава знае с какво иска да се занимава. Школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина“, после Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, специалност скулптура — там, където се научава на точна рисунка и където изгражда онова изключително цветоусещане, което днес разпознаваме веднага. От 1999 година работи като художник на свободна практика. Живопис, стенописи — от „Екселсиор“ в Пловдив до казино „Принцес“ в София, изложби в Стара Загора, София, Белгия, а през 2011-та — истинска сензация на Панаира на изкуствата в Сейнт Трюиден, сред 60 автори от цяла Европа. Творбите му днес са в колекции от България до Мексико и Нидерландските Антили.

Имаше и по-труден период. По време на Ковид, когато много творци трябваше да оставят четката, за да оцелеят, Наньо също трябваше да смени за малко попрището и да остави изкуството на втори план. Време за рисуване почти нямаше.

И затова днешната вечер е толкова важна.

Във време, в което често говорим колко е трудно, тази изложба ни напомня колко е важно да имаме къде да се върнем — в България в сърцето.“

Уляна Кьосева