Група учители- пенсионери се вълнуват за по-добрата визия на Стара Загора
Градът ни непрекъснато става все по- красив и все по-добър за живеене благодарение най-вече на ръководителите му. Тук ролята на кмета господин Живко Тодоров и общинските служители е огромна и похвална.
Но!
Винаги може да се направи повече, ако се проучи какво още е нужно за облика на града. На първо място поставяме неговия естетически вид, свързан преди всички с чистотата му. Ще опишем три насоки: оптимизиране дейността на фирмите, заети с чистотата на града, повишаване отговорността на гражданите и създаване на движение за промяна облика на града.
По първото.
Забелязваме, че чистачките метат само тротоарите, но оставят пространства встрани, покрити с боклуци. Ако тръгнем по алеята откъм бул. „Столетов“ към Регионалната библиотека, ще видим вляво, в мястото до оградата на блоковете много, много боклуци. Кой трябва да ги прибира? Вдясно има частен паркинг, който също не се почиства редовно.
Често виждаме препълнени и неприбрани кошчета и контейнери с дни. Може би за съответния район те са недостатъчно. Понякога гражданите изнасят шкафове, фотьойли, книги и др., което биха могли да се прибират в определени от фирмите за почистване дни.
Около кафе машините се изхвърлят кофички, бъркалки, фасове. Не трябва ли да се поставят навсякъде кошчета от фирмите, които поддържат тези автомати?
Пред много обществени сгради, блокове, къщи има малки тревни площи или декоративни неугледни храсти, често пълни с отпадъци. Част от тях въобще не се поддържат. Защо отпадъците не се прибират? Не трябва ли съответни собственици да носят отговорност. Например пред ДКЦ 1 на бул. „Руски“ да поеме грижата за храстите пред сградата? Или пътното управление на бул. „Патриарх Евтимий“ да извършва същото, както и пространството пред Електроснабдяване на ул. „Отец Паисий“.
При санирането на по-малки жилищни блокове виждаме различни разцветки на етажите. Не е естетично. Общината трябва да постави изисквания към фирмите, които санират, да се изисква разбирателство между собствениците си.
По второто
Голяма част от гражданите са небрежни, меко казано, към личната им отговорност за чистотата на града. Примерите са многобройни.
Аязмото, след прекрасното му обновяване, вече се замърсява от гражданите. На метри от кошчетата се изхвърлят бутилки, пред някои пейки земята е покрита с фасове, семки.
Има граждани, които пренебрегват разделното събиране. В кофи за боклук се изхвърлят кашони, макар, че малко по-далече има контейнер за тях. Това се забелязва най-често пред бакалски и зеленчукови магазини. Но как да събираме разделно, когато отпадъците отиват на едно и също място? Ако се повишат цените за хартиени отпадъци, много граждани, ще бъдат заинтересовани да ги събират и предават, както това беше в миналите години.
Ако се вгледаме в пейките дори в центъра на града, ще видим опаковки, старателно наврени между отделните летвички, дори на метри от кошчетата за боклук, от гражданите, закусвали там.
Градинката до паметника на Васил Левски в частите до тротоарите се използва за изхвърляне на боклуци, най-често кофички от кафе /наблизо има кафе машина/.
Собствениците на кучета не прибират изпражненията на любимците си. Някои ги подстригват на аязмото без са почистват след това.
Дворът на УАМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ е неугледен, неуреден, неприветлив, замърсен. От години не виждаме положителна промяна.
Познаваме Наредбата на Община Стара Загора за реда и чистотата в гради ни, но точно гл. 6-та за контрол и санкции е изключително кратка и лаконична. Не е известно дали изобщо се налагат санкции – какви и на кого.
Трето
Известно е, че битовите навици на всеки, както и битовата и естетична култура на хората се изграждат най-бавно и трудно. За съжаление почти е сигурно, че в някои семейства липсва необходимата настойчивост в това отношение. Не бива да очакваме много и от училището, тъй като то има многобройни образователни цели.
Общината би могла да направи много чрез дългосрочни дейности, около които да се обединят и други институции, медиите, неправителствените организации, подкрепяни от фирмите по чистотата. Може да се извърши допитване да гражданите, както за нерешени в това отношение проблеми, така и за мерките за преодоляването им. Би могло да се създаде Движение за подобряване на чистотата /например Стара Загора – най-чистият и красив град/. В едно такова движение могат да се включват акции като „Да почистим града /квартала, училището, аязмото/ за един ден“. Да се поучим от постиженията в японските училища, например, и друг международен опит. Да се поставят допустими изисквания към гражданите от даден жилищен блок за поддържани на блоковите и извънблокови пространства. Да се насърчават и поощряват усърдието и постоянството на гражданите.
Защо не се назначат един, двама, трима градинари, които сезонно или целогодишно да се грижат за малки градини /като тази, в която е паметника на Васил Левски/ или други насаждения? Ако това не винаги е възможно, то обслужващият персонал от даден офис, институция да се грижи за парцелите около тях , например пред Регионалната библиотека и други подобни. Нужно е разпределяне на отговорностите между Общината и останалите субекти – фирми, офиси, магазини, търговски обекти.
Санкциите! Те трябва да се разширят и конкретизират в самата законова разпоредба на общината. И най-важното – да се изпълняват определените глоби за нарушителите. Могат да се привлекат хора /например пенсионери с определени пълномощия/ за помощ – наблюдение, съвет, препоръка. Много често под прозорците на някои жилища постоянно се изхвърлят фасове от цигари – един средновековен обичай или видимо се хвърлят отпадъци пред очите на други хора… Такива факти лесно се установяват и трябва да се санкционират. Нашата далечна мечта би била гражданите-пушачи да престанат да хвърлят фасовете си на улицата, което е постигнато в други страни, или при забележка да чуваме отговор „Съжалявам“, а не „Ти ли ще ми кажеш…“.
Винаги е възможно при ясни, настойчиви и полезни намерения да се постигнат желаните цели!
Бонка Василева
от името на група учители -пенсионери


