22 септември, България: независимост и зависимост

Случи се така, че се върнах след 7 дни екскурзия в Италия в навечерието на Деня на независимостта – 22 септември. Днешния празник. Бях 7 дни в „Италия – държавата, където са измислени Красивото и Вкусното“ – така я наричам. В Италия бях за 5-ти път. За да се „надишам“ с красота, с естетика, със стил, „с вкусно“. Да се заредя от възхитата си, как хората на тази държава пазят и представят всичко това. Възхита, как имат ген, имат в своето ДНК ген за Красота. Имат ген, как да омагьосат с тази красота всеки, който дойде в родината им.

Тук, в моята Родина е 22 септември, Ден на независимостта. Празник е. А аз:

Усещам с всичка сила, в Деня на независимостта, колко много сме зависими…от себе си. Българите.

От своя мироглед – „Всеки сам си преценя“ /може да се сложи като надпис на Парламента/

От алчността, от ненаситността, от вечното недоволство, от вечното критикарство, от самомнението, от себевъзвеличаването, от безочието си, от липсата на: емпатия, вкус, доброжелателство, естетика.

Най-вече – от липсата на човечност, чувство за принадлежност към общността, род, Родина и държава.

От окопаването в себе си, в своя си свят, в който достъп имат малцина.

От враждебността към различните, чужденците, немощните, слабите, физически и умствено различните….

Независимост?!!!!!!!!

На държавата ни от света – да! На вътрешната ни държава – от собствените ни предразсъдъци – не!

На 22 септември 1908 г. България заявява пред света, че е независима държава.

Независимостта означава да имаш свободата и отговорността сам да определяш своя път, сам да вземаш решенията си и сам да носиш последствията от тях.

116 години по-късно думата „независимост“ звучи по-различно.

Превърнали независимостта в:

„Всеки сам си преценя.“

Сам си преценя кое е вярно.

Сам си преценя кое е важно.

Сам си преценя дали правилата важат за него.

Сам си преценя дали да мисли за другия.

Сам си преценя дали свободата му свършва там, където започва свободата на другия.

Но независимостта не е това.

Не е „правя каквото си искам“.

Не е отсъствие на правила и отговорност.

Истинската независимост е много по-трудна.

Тя означава да можеш да мислиш самостоятелно, но и да мислиш заедно с другите. Да имаш свобода, но и мярка. Да имаш право на избор, но и смелост да носиш отговорност за него.

Истинската Независимост за МЕН има адрес в Стара Загора: на ул. „Димитър Наумов“№94, ще видите кой номер от снимките долу. Не знам кой живее в тази къща. Но я купи руина и я направи…Малката Италия и казвам аз. Усмихвам се всеки път, като мина край нея. Заради оградите, цветята по прозорците, двора, който се вижда вътре. Но и заради ремонтирания тротоар около къщата, за който човекът е дал пари. Нека му се множат парите, Бог да му наспори още! Направил е къща за чудо и приказ за семейството си – за най-важните си хора на този свят. Помислил е и за ближния, който ще минава по един обновен тротоар. Сполай ти, човече!

За мен, Просто казано, Независимостта е: Малко повече да ти пука за ближния и малко повече да ти е важно какво ТИ можеш да дадеш на света!

🇧🇬 Честит Ден на независимостта, България!

Уляна Кьосева