Денят на Независимостта и Стара Загора.

„Честито царство!“ – както са се поздравявали преди 118 години

Берлинският договор от 1878 година определя Княжество България като васално на Османската империя, което пречи на стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Княжеството не е признато за международно правен субект, не може да изпраща свои делегации на конференции, конгреси и т.н.

С постигане на съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Моментът настъпва през септември 1908 г. Вниманието на великите сили е насочено към Френско- Германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В Истанбул младотурците извършват преврат, а по ж.п. линията Одрин – Белово избухва стачка.

Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува ж.п. линията в полза на Българската държава.

На 21 септември княз Фердинанд се връща от посещение в Австро-Унгария. Той е посрещнат на пристанище Русе от българското правителство. За тези важни събития от българската история разказва в спомените си старозагорецът Иван Салабашев – министър на финансите.

През нощта на княжеската яхта се провежда знаменитото историческо заседание на Министерския съвет под председателството на княза. На него е решено провъзгласяването на независимостта да бъде на 22 септември – понеделник -“хубав ден за започване на сериозна работа“.

От Русе князът и министрите поемат към Търново. Влакът спира за почивка на гара Две могили. Министър председателят Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.

Сутринта на 22 септември, с файтони, всички се придвижват до историческата черквица „Свети Димитър“ в Търново, останала още от старото българско царство.

Там вече ги очаква Христо Славейков(един от синовете на П.Р.Славейков) – председател на Народното събрание. Събират се много хора.

Поради отсъствието на търновския владика „едно младо попче“ води черковната служба. След нея князът прочита Манифеста, с който България се провъзгласява за Независимо царство, а нейният господар – за цар на българите.

Новината е посрещната с радост:“Това произведе голяма изненада на присъстващите- едни от тях се кръстеха, други – плачеха от радост, трети с бурни одобрителни викове даваха израз на преголемия си ентусиазъм“.

След като поотихват страстите, министър-председателят Александър Малинов произнася кратка поздравителна реч, като се обръща към Фердинанд с „ царю чиститий“.

След тържествения обед в Преображенския манастир, царят и министрите посещават Габрово, Казанлък, Стара Загора, Пловдив и от там „по железницата се връщат в София“. Навсякъде са посрещнати особено тържествено с „неописуем ентусиазъм“.

Още на 23 септември старозагорският кмет Йовчо Хитров изпраща поздравителна телеграма до цар Фердинанд и му съобщава решението на Градския съвет Станционната градина да бъде наречена „Цар Фердинанд“. Предвижда се да бъде изграден и възпоминателен обелиск.

На 25 септември царят пристига в Стара Загора, който е празнично украсен с цветя, венци и знамена. Негово Величество е посрещнат с хляб и сол пред специално издигнатата арка. Хорът на Музикалното дружество „Кавал“ изпълнява химна „Шуми Марица“.

Старозагорският митрополит Методий отслужва молебен в чест на царя в църквата „Свети Димитър“.

Делегацията остава да преспи в Стара Загора. Вечерта е организирана официална вечеря в Офицерското събрание. Вдигат се тостове, което създава „една доста жива и весела атмосфера“-

„Най-огнено“ е словото на общественика даскал Петър Иванов, който благодари на „царя честитий“ и назовава министрите „велможи“.

Честит празник, българи!