Празник е! Ето какво не бива да се прави на 21 септември
На 21 септември православната църква почита свети апостол Кодрат, както и светите епископи Мелетий и Исакий. Това е и неделя след Въздвижение, известна още като Отдание на Въздвижение, която насърчава вярващите към молитва, благодарност и вътрешен мир.
Светият апостол Кодрат, един от Седемдесет, проповядвал словото Божие в Атина и в Магнезия*, където бил епископ. Със своята проповед той обърнал мнозина към светлината на Богоразумието. По думите на Сирах, той бил „като утринна звезда сред облаци“ (Сирах.50:6): под тъмни облаци разбираме езическото безбожие, чуждо на светлината на благочестието. Хората, обхванати от него, стояли в тъмнина и сянка смъртна. Като проповядвал словото Божие, светият апостол Кодрат възсиял пред тях като голяма светлина. Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове. Както някога звездата била пътеводителка на източните царе, така и той посочил пътя към Христа и както утринната звезда води след себе си слънцето, така и той възвестил на света за великото Светило и разпръснал мрака, обкръжаващ човешките души. Но тъмнината е постоянен враг на светлината.
Затова и безбожните елини, като видели, че Кодрат разрушава храмовете им, изгонва бесовете, изкоренява злочестието, повдигнали обвинение срещу светия апостол и се нахвърлили върху него с камъни, както някога иудеите срещу свети Стефан (Деян.7:59). Макар и затрупан с камъни, но пазен от Христовата благодат, свети Кодрат останал жив. Тогава го затворили в тъмница и дълго го мъчили с глад. Нечестивите идолопоклонници лишили от естествена храна този, който насищал душите им не с тленна храна, но с храна, водеща във вечния живот. Те измъчвали светеца с глад, но сами погивали от този глад, за който Светото Писание казва: „не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни“ (Амос. 8:11). Не могли да погубят с глад мъжа винаги подкрепян свише, но сами обрекли себе си на вечна смърт. След дълги мъчения свети Кодрат умрял, но душата му живее в Небесното Царство и се наслаждава на райско блаженство.
Той завършил подвига на своето страдание при цар Адриян и започнал вечния си живот пред Царя на славата Иисус Христос: с Него той страдал, с Него се и прославяли в Неговото Царство.
Святото му тяло, положено в Магнезия, източвало много изцеления на болните. Амин.
Какво се прави на този ден
Традицията повелява денят да бъде посветен на молитва и размисъл. Мнозина посещават църква или се молят вкъщи, посвещавайки времето си на духовно прочистване и съзерцание. Денят е подходящ за благодарност и за утвърждаване на вярата.
Забрани и табута
Като всеки църковен празник, 21 септември е свързан и с редица забрани, които имат за цел да съхранят святото в деня:
Избягва се тежък физически труд, особено работа с почва като копаене и плевене.
Не се допуска излишен шум, караници или ругатни, за да се запази мирът и хармонията.
Не се започват нови начинания – вярва се, че те няма да донесат успех.
Не се вземат и не се дават заеми, за да не се наруши благодатта на празника.
Забранени са ръчните и домакински дейности като шиене, тъкане, пране и месене.
Защо тези правила са важни
Традиционните забрани имат дълбока символика – те помагат да се отдели празникът от делничните грижи и да се създаде атмосфера на покой. Денят е призив към вярващите да оставят материалните тревоги и да се съсредоточат върху духовното, следвайки примера на светците, които почитаме.


