Утре е Малка Богородица – един от най-големите християнски празници. Какви са обредите и обичаите?

Един от най-големите християнски празници е утре , 8 септември – Рождество на Пресветата Богородица или Малка Богородица. На този ден се е родила Света Дева Мария. Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна, наричани от Църквата „богоотци” произхождали от знатни родове. Били много щедри, милосърдни. Но всекидневна скръб помрачавала живота им, защото нямали деца. Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм, където я предали в служба на Бога. Мария останала да живее там и започнала да лекува скръбта на всички изоставени хора.

Утре православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. 

По случай празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия. Храмов празник ще има и един от най-емблематичните манастири – Роженската света обител Рождество Богородично.

Според обичаите за този ден стопанката на дома приготвя празнична пита наречена Богородичен хляб.  Парче от нея се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве заедно с парче от Богородичния хляб.

Българските обичаи гласят, че на Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан.

Между Голяма и Малка Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче , богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек.