Йордан Пеев прегърна двете си нови книжни деца

Вече са факт,

вече ги има –

последните ми „книжни деца „!

Държа ги в ръцете си:

Сборник с разкази „Петнайсет Шота“ и стихосбирката ми

„И утре ще съм тук“!!!

Неповторима радост, необяснима…Като ново начало, като раждане…

Да бъде Благословена Съдбата на всеки, докоснал се до думите, които се обичат!!!

Поезията е Великденски кравай достъпен само за петимни.

Новата ми стихосбирка „И утре ще съм тук“ е десета по ред и приютила между страниците си малко повече от четиридесет нови стихотворения под редакцията на Благовеста Касабова. Стихотворенията са групирани в три раздела :“Убежище за двама“, „Трицветно“ и „Следи от думи“.

Всички стихове са писани през последните две години. Някои от тях са отличени в литературни конкурси. Авторска е идеята за корицата на стихосбирката, като заглавието според мен е изпълнено с оптимизъм и желание да продължим присъствието си в зримия свят именно, чрез словесния трепет на сърцето, чрез сърдечните громоли и неволи превърнати в стихове.

Освен любовни откровения и признания, в първия раздел в стихосбирката, в раздела „Трицветно“, има и стихове за родния ми град , за Бенковски, за България…За кръвната връзка между човек и Отечество. Сърцето често е кръстопът но, нерядко всеки от нас си задава въпроса: Защо съм тук?Кое е важното?Дали към лошото отивам или от лошото се връщам? Все въпроси, които тревожат всеки от нас. И тъй като животът и човешкото време не са безкрайно обещание, всеки от нас се въпросва над подобни питанки, когато остане сам.

Надеждата да остави следа в паметта на времето не е от вчера. И не от вчера хората са оставяли знаци по стените на скални пещери, изсичали са надписи в камъка или са писали по пергамент и кожа с желанието да завещаят присъствието си на тези след него…Спомнете си за колоната за Омуртаг. Имено подобни мисли са били в основата на стиховете ми в третия раздел „Следи от думи“ , в които социалното е обединено с философския опит на осмисляне на присъствието ни във времето…Без излишна претенция, без ненужна суета…И надявам се без бъбривост…

Заглавието на стихосбирката „И утре ще съм тук“ е именно това мое желание да оставя драскотина в паметта и сърцето на онзи, който вземе и разлисти това мое „книжно дете “ , за да може и той със спокойно сърце и ведра душа всяка вечер да каза: И утре съм тук!

По съвсем друг начин стои сборникът с разкази „Петнайсет Шота“, събрал в страниците си петнайсет различни истории по време, събития и герои, и сюжети…Всеки като филм.

Редактор на книгата е Виолета Бончева, както и герой в един от разказите , а имено „Пейка“.

Петнадесет разказа, всеки като алкохолен шот, който минава като ток през съзнанието и тялото на читателя . Надявам се да съм успял.

Корицата на сборника също е авторски опит да илюстрирам и привлека внимание към него. Своебразна метафора с разлетия шот на преден план и неизползвания куршум за последния Хед шот…Винаги имаме възможност да го отложим, да поправим, да изживеем и да простим. Истории от истинския живот, като във всички присъства в огромна степен художествената измислица. И въпреки нея , надявам се историите в разказите да звучат достоверно, да вълнуват и да се запомнят.

Приятно четене и попътен вятър на новите ми“книжни деца“.

И нека Бог грижливо бди над всички, изпълвайки сърцата с Любов и Доброта. Само написаното остава във времето и напомня за нас даже когато ни няма!Приятно четене!!!

С обич ЙОРДАН ПЕЕВ