31 август: Почитаме паметта на свщмчк Киприан Картагенски

Свещеномъченик Киприан (Тасций Цецилий Киприян) е един от отците на Църквата от трети век – време на почти непрекъснати  гонения срещу Христовата църква.

Роден е около 200 г. в Картаген (Северна Африка) в богато и уважавано семейство. Получил прекрасно светско образование и станал блестящ оратор и учител по философия.

Проявил интерес към християнството, запознал се с трудовете на презвитер Тертулиан и под негово влияние бил приет в християнската община в Картаген като оглашен (приготвящ се за кръщение). По това време той раздал имуществото си и се преселил в дома на презвитера Цецилия. Година сле Кръщението му, св. Киприан бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на епископ Донат – за епископ.

По време на гоненията на император Валериан (253-259) светителят бил изпратен на заточение. В изгнание той написал много писма и книги. Тъй като желаел да пострада в Картаген, той сам се върнал там. Заради отказа му да принесе жертва на идолите, св. Киприан бил посечен с меч.

„Кой не би мобилизирал всичките си сили, за да премине от тукашната тъмнина към оная светлина, да стане Христов приятел и всякога да се радва с Христа? В страданията се затварят очите, но небето се отваря. антихристът гони, но Христос защищава. Причинява се смърт, но следва безсмъртие… Временният живот угасва, но вечният изгрява. Какво блаженство – да излезеш оттук с духовно веселие, да излезеш от теснотата на широк простор, да минеш от скръбта към радост, да затвориш мигновено очите си, с които си виждал хората и тоя свят, и да ги отвориш за съзерцаване на Бога и Ангелите, да оставиш земята и да отидеш в Царството небесно!“ (св. Киприян Картагенски)

„В свещениците не се забелязва искрено благочестие, в служителите – чиста вяра, в делата – милосърдие, в нравите – благонамереност“ (св. Киприян Картагенски).

За важността на вечерните моления

“Ние трябва да се молим при залез слънце и подир угасването на деня, защото Иисус Христос е истинско слънце и истински ден. Ето защо, когато се молим при залез слънце и в края на деня, и просим отново за нас да изгрее светлина, ние се молим и за идването Христово, та да ни донесе то благодатта на вечната светлина. Макар по природните закони нощта да сменя деня, за молещите се и нощният мрак не е никаква пречка, понеже за синовете на светлината и нощта става ден – та кога е без светлина тоя, що носи светлина в сърцето си? Или по какъв начин слънцето и денят ще угаснат за тоя, за когото Слънце и Ден е Христос? А всякога да пребъдваш в Христа, ще рече – в светлината, означава да не преставаш да се молиш ден и нощ. Тъй и вдовицата Анна “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем” (Лука 2:37). (св. Киприян Картагенски)

Честит и благословен имен ден на Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан! Бог да го дарува със здраве и благополучие!