180-ата годишнина от рождението на подполковник Павел Калитин се навършва на 30 август 2026 г.

Героят от Руско-турската Освободителна война и легендарен командир на Трета опълченска дружина е роден на 30 август 1846г.

Павел Петрович Калитин (⁨1846–1877⁩) е руски офицер, подполковник от руската армия и командир на III опълченска дружина по време на Руско-турската война от ⁨1877–1878⁩ г. В българската историческа памет името му е неразривно свързано с Самарското знаме и боевете при Стара Загора.

Роден е в Псковска губерния, в дворянско семейство. Завършва Павловското военно училище през 1865 г. и още съвсем млад започва военна служба. Следващото десетилетие прекарва в тежки военни кампании в Средна Азия — участва във войните на Руската империя в Бухара, Хива и Коканд. За проявена храброст получава редица отличия, сред които Златното оръжие „За храброст“ и орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант.

Защо идва в България?



Това е един от важните моменти в неговата биография.

При започването на Руско-турската война през 1877 г. Калитин по собствено желание прекъсва отпуска си и се отправя към Дунавския театър. Назначен е за командир на III опълченска дружина. 
Така съдбата му го свързва с Българското опълчение — не като човек, роден в България, а като руски офицер, който поема командването на български доброволци и заедно с тях влиза в най-тежките сражения на войната.



Самарското знаме



На 6 май 1877 г. в Плоещ Самарското знаме е връчено на Българското опълчение. То е поверено на знаменната рота на III опълченска дружина, командвана от Калитин. 
Оттук започва и най-известната страница от живота му.

Самарското знаме не е просто военно знаме. Още при връчването му то се превръща в символ на българската национална кауза и на надеждата за освобождение. Именно затова неговата загуба в бой би била не само военен, но и морален удар.

Подвигът при Стара Загора



На 19/31 юли 1877 г. — 19 юли по стар стил, 31 юли по нов — се разиграва тежкият бой при Стара Загора. 

III опълченска дружина се оказва в изключително тежко положение. Калитин е вече два пъти леко ранен, но вместо да се оттегли, предприема контраатака, за да спре натиска на османските войски. В боя един след друг падат знаменосците. 

Имено тогава се ражда героичната легенда за Калитин като защитника на Самарското знаме.

При поредната атака той се хвърля към знамето, когато положението става критично. В схватката е смъртоносно ранен и загива на 31 юли 1877 г., едва 30-годишен. Благодарение на саможертвата му и на опълченците около него знамето, не попада в ръцете на противника. 

Това е причината името му да остане завинаги свързано със Самарското знаме.

Има още нещо важно

Ако днес говорим за Калитин, не бива да го свеждаме единствено до героичната легенда за знамето.

Той е интересна историческа личност и заради това, че на 30 години вече е подполковник, има зад гърба си значителен боен опит и е получил повишенията и отличията си именно заради бойни заслуги. 

А в България той се превръща в особен символ на войната от ⁨1877–1878⁩ г. — руски офицер, командващ български опълченци, който загива на българска земя в защита на българска светиня.



Паметта за него е жива и днес

Край Стара Загора има паметник на III опълченска дружина и подполковник Калитин, а старозагорското село Калитиново носи неговото име.

Старозагорци направиха първия паметник в Русия на герой от Руско-турската освободителна война

Официалното откриване на паметника на подп. Павел Калитин (1846-1877) в родния му град Холм, Новгородска област е на 4 август 2007 г., когато жителите на Холм отбелязват и 230-та годишнина от основаването на града с указ на Екатерина II.  Старозагорската делегация занася на съгражданите на руския офицер и копие на Самарското знаме и шепа пръст от лобното му място. Това е първият в Русия паметник на герой от Руско-турската освободителна война, изграден от българи. Близо 3 хиляди километра измина паметникът на подп. Калитин. Толкова е разстоянието от Стара Загора до родното място на героя в Русия, град Холм .

Паметникът е висок повече от четири метра и тежи шест тона. Изработен е от гранит, месинг и мрамор. Блокчетата мрамор образуват кръст, в който е поставен образът на руския офицер подп. Павел Калитин. Проектът и направата на монумента също са дарение от авторите, скулптори – проф. Божидар Козаров и арх. Благовест Вълков. До паметника има положена и мемориална плоча, на която е изписано на руски “… Тоз’ който падне в бой за свобода, той не умира…”.

Долап.бг