Притча за злите лозари

На днешния ден – 30 август в православните храмове се чете притчата „За злите лозари“. Като всички евангелски притчи, тази притча говори за Царството Божие. Чрез притчи Господ ни разкрива тайната на духовния свят, т. е. небесната реалност, която излиза извън рамките на всекидневния ни опит. Това царство не е от този свят, то е нетворно, божествено, то превъзхожда нашата човешка природа, но въпреки това всички сме призвани към познаване и към приобщаване на това царство.

И за да увлече слушателите Си към тази нова реалност, възвестявайки за Божието царство Господ употребява много прости и понятни образи, заимствани от обкръжаващата действителност: от живота на рибарите (Той уподобява царството на мрежа), от живота на домакините (то е подобно на закваска), или от живота на селяните земеделци.

В днешната притча царството се уподобява на лозница, върху която узрява гроздето. От него правят гроздов сок, а след ферментация той се превръща във вино, за което в Библията е казано, че весели сърцето на човека. И целият този процес става образ на духовното преобразяване на човека в Божието царство.

Как се случва то? Обръщаме се към притчата. Стопанинът засажда лозе, огражда го с плет, за да не може нито звяр, нито човек да го повреди, съгражда кула, поставя преса… Този човек, стопанинът на лозето – е Бог Отец, и виждаме как Той се труди, каква грижа полага за Своята лозница: Той ни пази, защитава, огражда от зло, Сам засажда лозата. А в Евангелието от Йоан четем, че лозата е Самият Господ, Синът Божи. „Аз съм лозата, вие пръчките…“ (Йоан 15:5), и по тази Лоза към клонките тече сок, т. е. благодатта на Духа.

Царството на Отца, Сина и Светия Дух е открито за нас, а от нас се изисква да принасяме добри плодове, както се казва в днешната притча. Но клонката не може да принесе плод, ако не бъде присадена към лозата, ако не бъде свързана с нея. По същия начин и ние трябва да се доближим до Христос, да възприемем словото Му така, че то да расте в нас, да придобие плът и да стане дело.

И само присадени към истинската Лоза – Сина Божи, напоявани от сока на Светия Дух и пазени от любовта на Небесния Отец, ще успеем да принесем достойни плодове на мир, любов, дълготърпение, незлобие, прошка, себеотрицание, отзивчивост – и да станем доброто вино, което да весели сърцата на множество хора около нас. Амин!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru