16 август: Отбелязваме пренасяне на Неръкотворния образ на Господа Иисуса Христа от Едеса в Константинопол

На 16 август светата църква чества пренасянето на Неръкотворния образ на нашия Господ Иисус Христос от град Едеса в Константинопол. Този свят образ, известен още като Светия Мандилион, заема особено място в църковното предание, защото се почита като първия образ на Спасителя, който не е създаден от човешка ръка.

Според древното предание едеският владетел Авгар, страдащ от тежка болест, чул за чудесата на Господ Иисус Христос – как Той изцелява слепи, хроми, прокажени, освобождава обладани и възкресява мъртви. Затова Авгар Му изпратил писмо, в което Го молел да дойде в Едеса и да го излекува. Господ му отговорил, че първо трябва да изпълни делото, за което е изпратен, а след Своето възнесение ще му изпрати един от учениците Си, който ще го изцели и ще даде живот на него и на неговите близки.

Преданието разказва, че пратеникът на Авгар, Анания , бил и живописец. Той се опитал да изобрази лицето на Спасителя, но не могъл поради неизказаната слава на Неговия лик. Тогава Христос поискал вода, умил лицето Си и го избърсал с ленено платно. На това платно чудесно се отпечатал Неговият образ. Затова и светинята се нарича Неръкотворен образ – образ, който не е направен от човешко изкуство, а е свързан непосредствено със Самия Господ.

Когато Авгар получил светото платно, получил и облекчение от болестта си. След Възнесението Господне св. апостол Тадей, един от седемдесетте апостоли, дошъл в Едеса, изцелил напълно владетеля и го просветил в християнската вяра. Авгар поставил Неръкотворния образ над една от градските порти, като свидетелство за вярата си в Христа.

По-късно, когато един от неговите наследници се върнал към езичеството и пожелал да унищожи светия образ, епископът на града го скрил в ниша над портата, като поставил пред него запалена кандило и го зазидал. Така светинята останала запазена. Според преданието, при по-късна опасност за Едеса, мястото било открито по Божие откровение, кандилото още горяло, а образът бил запазен невредим. Освен това ликът на Христос се бил отпечатал и върху плочата, която закривала нишата.

Светият Мандилион дълго време се пазел в Едеса като най-голямото съкровище на града. През 944 г., при управлението на император Роман Лакапин и Константин Багренородни, Неръкотворният образ бил тържествено пренесен от Едеса в Константинопол. За неговото получаване византийската власт дала откуп и обещание за защита на града и околностите му. Светинята била внесена в богопазения царстващ град с голяма почит и положена най-напред във Влахернския храм на Пресвета Богородица, а след това в храма „Св. Богородица Фароска“ при императорския дворец.

По-късно, през 967 г., император Никифор Фока пренесъл от Едеса и керамичната плоча, върху която също се бил отпечатал Христовият лик, понеже тя се намирала до Неръкотворния образ на същото място.