Света Богородица – празници и разновидности на изображения

Божията майка Богородица, носителка на божественото женско начало. Почита се като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.

В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Пресвета Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Пресвета Богородица — например „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Благовещение“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Дева Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“ (Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август). Последният празник в православната църква е предшестван от 15-дневен пост.[4] Отделно от тези големи празници съществуват и други, имащи вероизповедно или регионално значение. Например на 1 октомври (14 октомври по нов стил) Православната църква празнува празника „Покров Богородичен“, на 8 декември Католическата църква чества „Непорочното зачатие на Пресвета Богородица“.

В българската фолклорна традиция „Рождество богородично“ често е наричано „Малка богородица“, а „Успение богородично“ — „Голяма богородица“.

Празникът Голяма Богородица е посветен на възнесението на Божията майка.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Според преданието Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дни духът ще се пресели в царството небесно.

Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, тъй като светицата възкръсва.

На този голям празник празнуват всички, които носят имата: Мария, Марияна Мария, Мара, Мариела, Мариета, Марийка, Маша, Мима, Мария-Ана, Мария-Антоанета, Мария – Магдалена, Марио и техните производни.

Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е известен в народната традиция като Малка Богородица. Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.

Най-често срещаните изображения на Пресвета Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос.

Най-старото известно изображение на Богородица с Младенеца от катакомбите Присцила в Рим. Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“.

Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове „Пресвета Богородица — неувяхващ цвят“, „Играеща Богородица“, „Пресвета Богородица троеручица“ и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като „Владимировска Богородица“, „Иверска Богородица“ са разновидности на тези два основни иконографски архетипа.

Отделно Пресвета Богородица бива изобразявана в различни сцени — например при иконографския тип „Рождество Христово“, „Сретение Господне“, „Сватбата в Кана Галилейска“, „Успение Богородично“, в различни илюстративни изображения.

Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Пресвета Богородица се описва в сини одежди — символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур — символ на мъдростта.

Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Пресвета Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди — алюзия с Витлеемската звезда. Три — с идеята да подчертаят нейното „приснодевство“ — т. е. тя е девица преди, по време и след зачатието на Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса.

В православния иконостас първата от иконите от северната страна на царските двери е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната венчилка до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил — така цялостно се получава сюжетът Благовещение).

Която и икона на изберете на Света Богородица, тя ще покровителства дома и фамилията Ви, ще закриля майките, децата. възрастните хора и родилките. Ще Ви помага и за успехи в работата. Пред иконата на Божията Майка се молим за укрепване на християнската вяра в света и за спасение на човечеството.