Хайде да се подредим! По ум и разум? … Не, по красота?!?!

Онче – бонче. Счупено пиронче. Риба щука. Махай се от тука!

Помните ли тази детска игра? Така се подреждахме в детството, кой ще жуми, кой ще гони, кой ще бъде пияният морков? После в училище ни подреждаха по височина, по успех. Сега сами се подреждаме по красота и все сме на първата редица. То, много красота, много чудо!

Повдигам темата за подредбата, защото през последните 7 – 8 години наблюдавам една много странна и нездравословна подредба в българското семейството. Една тенденция, която води след себе си нездравословни отношения, неправилни послания и не на последно място зараждане на бъдещи родови травми. Но, нека започна от начало, както му си е редът.

Както вече посочих в предишните публикации родът е енергийно – информационна система, в която имаме обмен на енергии и на информация и като класическа форма на егрегор в него действат поредица от природни закони. Законът, който урежда правилната подредба на всеки член в рода е ЗАКОНА ЗА ПОДРЕДБАТА.

Той гласи: Всеки има своето точно определено място спрямо останалите и никой не бива да заема мястото на друг в семейната система. За този текст има правна формулировка, която гласи: Първи по време – първи по право. Това ще рече: първи появил се, дошъл в рода – първи по право.

Какво означава първи дошъл?

Нека разгледаме процеса на поява на член от рода в него. За да се роди някое ново човече е нужно, то да бъде ЗАЧЕНАТО. Но, преди да го заченат неговите родители трябва да са се СРЕЩНАЛИ и ако са се ОЖЕНИЛИ/ОМЪЖИЛИ още по-добре са се наредили нещата. Което идва да рече, че първа е срещата на мама и татко, след това е сватбата им и чак на трето място идва зачеването на Малчо. Разгледано от родова гледна точка първа по приоритет е СВАТБАТА на родителите и едва след това идват като приоритет децата. За българина децата са едно от най-големите богатства, но те никога не са били с приоритет пред връзката на мама и татко. Децата никога не са имали право да се намесват в диалозите, в споровете и решенията на своите родители. Те са били информирани за предстоящите събития и това не е подлежало на обсъждане от тях.

Какво се случва сега?

Питат едно три годишно дете какво иска за вечеря и цялото семейство се съобразява с неговото желание. Или повече от два часа родителите на петгодишен сладур избират диван и след като продавач – консултантът е на ръба на нервна криза и те са се спрели на един от всичките 35 дивана. Двамата родите се обръщат към онзи същият петгодишен „младеж“ с въпроса: Харесва ли ти този диван? И той казва – не. Родителите излизат без да купят никакъв диван??? И това е правилно???

Нека ви споделя действието на закона и какви проблеми идват с неговото нарушаване. Ще го цитирам пак: Всеки има своето точно определено място спрямо останалите и никой не бива да заема мястото на друг в семейната система. Тук е важно да направя едно много съществено уточнение, че в родовата система се броят ЗАЧЕВАНИЯТА, а не фактическите раждания. Важни са зачеванията, защото всяко зачеване фиксира точно определена линия в родовата система. Какво ще рече това? Има зачевания, които завършват с неуспех: помятане, аборт, мъртво родено, кратко живяло, дадено за осиновяване, фалшива бременност, миома и още резултати, говорещи за ЗАЧЕВАНЕ. И когато се зачене без значение от резултата на финала имаме вече заета линия. А децата в българския род се раждат в три линии, като всяка от тях има свои неотменни и много разпознаваеми характеристики и роли в рода. Нищо не идва ей така в рода, по случайност. Всяко нещо, всеки човек, всяко събитие има своя логически промисъл и ред. И когато този ред е нарушен се появяват едни объркани хора, които търсят себе си. Хора, които цял живот не се чувстват на мястото си. От тях се очакват едни неща, а те искат други. Едни синове и дъщери, които изпълняват задачите и задълженията на все още живите си родители да се грижат за тях и в същото време техните деца губят сили и връзката съпруг – съпруга и родител – деца се къса и цялото семейство се обезсилва.

Правилното съблюдаване на това всеки да бъде на мястото си и в ролята си е от изключително голямо значение. Дори липсващите, изчезналите, загиналите трябва да бъдат почетени и споменавани на родовите срещи, в родовите диалози. Да бъдат живи и на своето място в родовата структура и памет. Когато имаме някой забравен, низвергнат, непочетен, тогава се явява един негов потомък, който започва да разказва за него, живеейки НЕ своята съдба, а онази чуждата, на забравения.

Родът много зорко и строго съблюдава правилната подредба на всеки негов член. Така той осигурява захранването на всеки в него с точната и нужната му творческа родова енергия. А тя идва през седем родови потока.

Имате ли липсващ или забравен в рода?

Петя Димитрова

Родов терапевт от школата на Аида Марковска

Преподавател в „Задругата на родонавтите“

Член на Българска асоциация по родова терапия – БАРТ