В Армения ще издигнат най-високата статуя на Иисус Христос в света

В Армения се подготвя монумент, който обещава да бъде най-високата статуя на Иисус Христос в света. 101-метровият Христос трябва да се издигне на планината Хатис, на около 25–30 километра от Ереван, и според инициатора на проекта Гагик Царукян да се превърне във визитна картичка на страната. Проектът обаче е много повече от архитектурна новост. Още от обявяването му през 2022 г. той предизвиква остри спорове за мястото му в арменската християнска традиция, за опазването на археологическото наследство и за границата между религиозна символика, национална идентичност и лична амбиция.

Повод за нов интерес към историята даде публикация на Christian Daily International от 10 август 2026 г., която съобщава, че бизнесменът и политик Царукян възнамерява да издигне най-високата статуя на Христос в света. Материалът коректно посочва основните параметри на проекта, но представя историята сравнително накратко. По-пълната картина, очертана от Radio Free Europe/Radio Liberty, The Guardian, Armenpress, OC Media и арменски медии, показва, че зад внушителната цифра от 101 метра стои вече четиригодишна история на спорове, спиране на строителството и промени в проекта.

От 77 до 101 метра

Първоначалната идея е обявена от Гагик Царукян през януари 2022 г. Предвиждало се самата статуя да бъде висока 33 метра — число, символично свързано с традиционната възраст на Христос при Неговата смърт — а върху 44-метров постамент общата височина да достигне 77 метра. Така монументът би надминал по височина прочутия „Христос Цар“ в Свебодзин, Полша, както и „Христос Спасител“ в Рио де Жанейро.

С течение на времето проектът е променен. Според актуалните данни на RFE/RL статуята и постаментът вече трябва да достигнат общо 101 метра. Самата фигура е разделена на три части и все още се намира край село Зовуни, близо до Ереван. Работата по постамента на Хатис е възобновена през септември 2025 г., а представител на проекта е посочил 2027 г. като ориентировъчен срок за завършване.

За сравнение, „Христос Спасител“ в Рио е висок 38 метра заедно с постамента, а Статуята на свободата в Ню Йорк достига 93 метра. Ако арменският проект бъде реализиран в заявения вид, неговият връх ще се намира над 100 метра над основата на монумента — макар че това сравнение трябва да се прави внимателно, тъй като различните паметници имат различна конструкция и различни начини за измерване на височината.

Самата планина Хатис е висока около 2500 метра и се намира на приблизително 25–30 километра североизточно от Ереван. Оттам монументът би могъл да се вижда от голяма част от арменската столица.

Царукян представя проекта не просто като лична инициатива, а като символ на национално възраждане. Още при обявяването му той заявява, че статуята трябва да „показва пътя към възраждането и светлината“ за арменския народ. През 2026 г. той говори още по-категорично: християнството можело да стане „новата марка“ на Армения, а статуята — неин своеобразен международен запазен знак.

Тази аргументация има особен смисъл в страна с необикновено място в историята на християнството. Армения традиционно се смята за първата държава, приела християнството като официална религия — обикновено се посочва 301 г., във връзка с обръщането на цар Тиридат III и проповедта на св. Григорий Просветител.

Именно оттук идва и логиката на Царукян: ако Армения е най-старата християнска държава, защо да няма най-високия паметник на Христос?

Но според Арменската апостолическа църква въпросът не е толкова прост. Още през март 2022 г. Ечмиадзин (управлението на Арменската апостолическа църква) публично се противопоставя на проекта. В официалната позиция, предадена от Armenpress, Църквата заявява, че поставянето на статуя на Иисус Христос не съответства на вековните традиции на Арменската църква. Църковното ръководство дори посочва алтернатива — релеф или кръстен камък, изпълнен в традицията на хачкара.

Това е съществен детайл, който липсва или остава на заден план в кратките международни публикации за проекта. За арменската християнска култура Христос не е исторически изобразяван чрез гигантски човешки статуи. Вместо това нейният характерен визуален език е свързан с каменната архитектура на църквите и манастирите и особено с хачкара — каменния кръст, превърнал се в един от най-разпознаваемите символи на арменското християнство.

RFE/RL отбелязва, че в арменската религиозна традиция статуите на Христос са възприемани като неприемливи, докато арменските кръстове заемат централно място в публичната християнска символика.

Така се появява своеобразен парадокс: проектът се рекламира като израз на арменската християнска идентичност, но именно главната християнска институция в страната смята формата му за несъответстваща на тази идентичност.

Религиозният спор обаче не е единственият проблем. Първоначалното място на върха на Хатис се оказва археологически чувствително. Според Le Monde на планината се намират останки от древна крепост, датираща от третото хилядолетие пр. Хр. През юли 2022 г. започват подготвителни работи, преди окончателното уреждане на всички разрешителни, което предизвиква сериозна реакция от страна на арменските институции.

Министерството на образованието, науката, културата и спорта настоява строителните дейности да бъдат прекратени, докато проектът не бъде съобразен със законовите изисквания за опазване на недвижимото културно наследство. Според по-късните данни на RFE/RL археологически обекти са били засегнати при първоначалните работи. През 2025 г. е решено статуята да не бъде поставяна на първоначално избраното място. Постаментът е преместен на няколкостотин метра, върху по-ниска част на планината, след което са издадени необходимите разрешения и строителството е подновено.

От самото начало един от основните аргументи в полза на монумента е туризмът. През юли 2022 г. тогавашният премиер Никол Пашинян дава предварителна положителна оценка на проекта, като заявява, че според правителството статуята може значително да увеличи туристическия интерес към Армения.

Царукян от своя страна говори за потенциал от милиони посетители годишно. През 2026 г. той твърди, че комплексът може в бъдеще да привлича около 10 милиона туристи годишно. Това обаче е прогноза на инициатора, а не оценка от независимо туристическо проучване.

Скептиците посочват, че туристическата стойност на един монумент не зависи само от неговите размери. Армения вече притежава огромно културно и религиозно наследство — средновековни манастири, древни църкви, хачкари и археологически обекти. Именно това наследство е част от причините страната да привлича посетители.

Затова критиците задават въпроса дали най-добрият начин да бъде представена арменската християнска култура пред света е чрез гигантска статуя, чиято архитектурна логика е по-близка до други световни монументи, отколкото до традиционния арменски християнски художествен език.

Междувременно, амбициите на Царукян вече надхвърлят фигурата на Христос. В близост до проекта започва изграждането и на огромна реплика на Ноевия ковчег. Според The Guardian тя трябва да бъде около 134 метра дълга, 24 метра широка и 18 метра висока, като проектът предвижда музей, хотел и кафене. Идеята е двата обекта да образуват своеобразен библейски туристически комплекс.

Това придава на проекта още едно измерение. Вече не става дума само за религиозен паметник, а за цял туристически и културен комплекс, който неговият инициатор вижда като част от бъдещия международен образ на Армения.

Но именно тук възниква и най-дълбокият въпрос. Може ли християнската вяра да бъде превърната в туристически „бранд“, без да се изгуби нещо от нейния смисъл? За Царукян отговорът очевидно е положителен. Той нарича проектите „свещени“ и казва пред The Guardian, че така ще остави името си в историята.

За Арменската апостолическа църква обаче светостта не се измерва в метри.

Трите части на алуминиевата статуя към момента се намират край Зовуни. Постаментът на Хатис се строи, а според информацията на RFE/RL целевата дата е 2027 г. Предстои и решаването на сложния логистичен въпрос как огромните части на статуята ще бъдат прехвърлени до планината и монтирани там.

В крайна сметка историята на арменския Христос е любопитна не само заради рекорда. Тя поставя въпроса как една древна християнска нация разбира собствената си идентичност в XXI век. Едни виждат в 101-метровата фигура символ на вяра, надежда и национално възраждане. Други — прекомерно скъп и натрапчив паметник, който противоречи на местната художествена и църковна традиция. Трети се тревожат за природата и археологическото наследство.

Може би най-интересното е, че всички тези позиции говорят за едно и също нещо: за желанието Христос да бъде видим. Въпросът е как да бъде видим.

За християнската традиция отговорът никога не е бил просто „колкото по-високо, толкова по-добре“. Християнството познава кръста, иконата, храма, камъка, словото и човешкия живот като начини да свидетелства за Христос. В Армения този въпрос има още по-особена тежест, защото християнството е преплетено с националната история в продължение на повече от седемнадесет века. Затова бъдещият 101-метров Христос на Хатис вероятно ще бъде повече от туристическа атракция. Той ще се превърне в своеобразен тест за това как съвременна Армения разбира наследството си — като традиция, която трябва да бъде пазена, или като символ, който трябва да бъде преосмислен и показан на света с възможно най-голям мащаб.