9 теми, за които говорят ограничените хора и хората с нисък социален интелект
Всеки от нас е попадал в разговор, след който излиза с усещането за празнота и лека умора. Не защото темата е била тежка, а защото е била… нищо. Психолозите смятат, че начинът, по който човек говори – и особено за какво избира да говори – разкрива много повече от образованието и професията му. Ето девет теми, които според специалистите по социална психология най-често издават нисък социален интелект.
1. Клюки за отсъстващите
Най-разпознаваемият сигнал. Когато основната „храна“ на разговора са чуждите проблеми, разводи, дългове и провали, това обикновено говори за липса на собствено съдържание. Според психолозите постоянното обсъждане на другите е начин човек да се почувства по-добър, без да е направил нищо за това.
Правило, което работи безотказно: ако човек говори с вас за всички, значи говори с всички за вас.
2. Пари – чужди и свои
Не самата тема, а начинът. Ограниченият събеседник или се хвали колко е платил, или разпитва колко изкарвате, колко ви е заплатата, колко струва апартаментът ви. Според специалистите по етикет тези въпроси показват неумение да се усетят личните граници на другия – основен признак на слаба социална чувствителност.
3. Постоянни оплаквания
Всичко е лошо: държавата, шефът, времето, децата, съседите. Разликата между споделяне и хронично оплакване е една:
- при споделянето човек търси решение или подкрепа;
Социални мрежи
- при оплакването търси само публика.
Психолозите наричат това „външен локус на контрол“ – убеждението, че животът се случва на човека, а не се прави от него.
4. Собствените болежки в най-малки подробности
Здравето е важна тема, но когато всеки разговор започва с изреждане на изследвания, лекарства и симптоми пред непознати, това издава липса на усещане за контекст. Хората с висок социален интелект инстинктивно преценяват кой е подходящият човек и моментът за такъв разговор.
5. „Аз, аз и пак аз“
Монологът вместо разговор. Събеседникът не задава въпроси, не слуша отговорите, а изчаква да си довършите изречението, за да продължи своята история. Според изследвания в областта на комуникацията умението да задаваш въпроси и да слушаш е по-силен показател за интелигентност от богатия речник.
6. Обобщения за цели групи хора
„Всички жени са…“, „всички мъже са…“, „всички млади днес са…“. Мисленето на калъп е удобно, защото не изисква усилие. Специалистите го определят като признак на опростено, черно-бяло мислене – липса на способност да се вижда нюанс и изключение.
7. Чуждият личен живот като публична тема
Кога ще се жените, защо още нямате деца, защо второто дете се бави, защо се разделихте. Хората с добра социална ориентация усещат, че зад тези въпроси често стои болка, и просто не ги задават. Ограничените ги задават на масата, пред всички, и се обиждат, ако не получат отговор.
8. Подигравки, представени като „шега“
Осмиване на външния вид, на теглото, на говора, на професията на някого – с добавката „ама аз се шегувам“. Според психолозите хуморът за сметка на друг човек е най-евтиният начин да се търси одобрение. Социално интелигентният човек умее да е забавен, без някой да остане унизен.
9. Крайни присъди по теми, които не познава
Политика, медицина, икономика, право – с абсолютна убеденост и без нито един факт. Проблемът не е мнението, а липсата на съмнение. Хората, които разбират нещо в дълбочина, почти винаги говорят по-предпазливо: „доколкото знам“, „в повечето случаи“, „зависи“.
Какво отличава разговора с човек с висок социален интелект
- Задава въпроси и наистина изчаква отговора.
- Говори за идеи, наблюдения, книги, места, случки – не за хора.
- Умее да смени темата, когато усети, че другият се е свил.
- Признава, че не знае нещо, без да се чувства унизен.
- Оставя ви с усещането, че сте били чути.
Как да излезем от този тип разговори
Няма нужда от конфликт. Обикновено са достатъчни няколко тихи техники:
- Смяна на посоката – „Не съм в течение с този случай. Ти как си всъщност?“
- Кратък неутрален отговор без развитие на темата – липсата на реакция изтощава клюката по-бързо от спора.
- Ясна граница, казана спокойно – „Предпочитам да не говорим за това.“
- По-малко време – с хората, които отнемат енергия, най-добрият отговор рядко е дума. По-често е разстояние.
Никой не е застрахован – всеки от нас понякога е клюкарствал, оплаквал се е или е говорил само за себе си. Разликата не е в това дали ни се е случвало, а дали го забелязваме. Достатъчно е да си зададем един въпрос след всеки разговор: „Какво оставих у другия – мисъл или обида?“ Дори само това наблюдение с времето променя начина, по който говорим – и хората, които избираме около себе си.
