Можете ли да си представите баня на площ от 9000 квадрата?

Има ли изобщо у нас „императорски“ римски терми?

Преди години ви разказах за бляскавия римски град Рациария до с. Арчар, който бил столица на провинция Крайбрежна Дакия и основно пристанище на силния римски дунавски флот. Всъщност от думата „ratiaria“ – вид кораби – идва и самото име на града. Възходът на Рациария започва най-вероятно по времето на император Веспасиан през I век от н. е. Първоначално укрепен като военен лагер на един от легионите, той бързо става важно военно и търговско пристанище. А когато имаш кораби и пристанище – и то разположени на плодородна земя – това означава само едно: развита търговия и големи печалби. По времето на император Траян, освен легионери ветерани, към Рациария се насочват и хиляди италийски заселници, които развиват мощно земеделие и скотовъдство. Вследствие на всичко това в града се издигат грандиозни строежи, а занаятите процъфтяват. Рациария има дълга историческа съдба и е важен център чак до времената на императорите Анастасий и Юстиниан I, т.е. до края на VI век.

Но защо ви връщам към тази история, за която съм писал по-подробно в първата си книга?

Още през 2021 г. беше потвърдено наличието на огромни императорски римски терми и действително там могат да се видят останки от колосални строежи. Днес предположенията вече са факти. Благодарение на дългогодишните усилия на екипа на доц. д-р Здравко Димитров се доказа, че в Рациария, на площ от близо 9 декара, наистина са се издигали огромни, при това императорски римски терми. Място, където людете от градския елит са се плацикали и са обсъждали обществените и международните дела от сорта на: „Какви ги вършат нашите легиони с проклетите германи? Надигат ли глава даките? И чухте ли, че един тракиец станал император… Съвсем я съсипаха тая империя!“ Шегата настрана, в Римската империя термите не са били просто място за къпане и търкане с екстракт от зехтин. Те са били същинското социално, политическо и „бизнес“ сърце на града. Нещо като кръстоска между днешен мол, Фейсбук и затворен бизнес клуб. Докато се разхождаш по топлия мрамор, си могъл да хапнеш нещо вкусно, да почетеш в библиотеката на комплекса, да обсъдиш бизнес дела, да научиш последните клюки или да направиш няколко упражнения в палестрата (спортната зала). Накратко – ако не си в термите, значи си извън играта.

И тук идва същественият въпрос: защо археолозите определят термите в Рациария като „императорски“ и какво всъщност означава това?

В римската архитектура това не е просто пояснение, а строго определен градоустройствен и инженерен стандарт. За разлика от малките провинциални бани, строени на парче, термите от императорски тип се издигат по абсолютно огледален план. Архитектурното ядро тук е точно копие на прочутите Императорски терми на Каракала в Рим. Както ви казах, проучванията доказват, че банята се простира на огромната площ от близо 8 до 9 декара. Това я прави официално най-голямата римска баня, откривана някога на територията на България. Строителството на такъв гигантски обект е изисквало огромен финансов ресурс, който е бил непосилен за местната градска хазна. Поради тази причина подобни монументални комплекси са се финансирали директно от държавната хазна в Рим като личен жест на съответния император към провинциалния елит. Истинското инженерно умение обаче остава скрито под земята. Последните археологически сезони разкриха масивна подземна ревизионна система и канализация. Проучените канали са толкова високи и широки, изградени от солидни тухли и хоросан, че днес изследователите могат да ходят изправени в тях. Открита е дори оригиналната шахта, през която античните инженери са слизали под земята за поддръжка и почистване на водопровода. Тук някой с основание може да попита: а какво става с прочутите Римски терми във Варна, които традиционно се сочат за най-големите на Балканите и четвърти в Европа? Разликата е в детайлите. Докато в древния Одесос виждаме най-големите и най-добре съхранените над земята римски терми у нас и на Балканите, разпрострени на над 7 декара, то новите разкопки в Рациария разкриват още по-монументален градеж. Обяснено по-простичко: Варненските терми са най-големите римски терми, които са относително запазени, а Рациария печели по мащаб на градоустройственото планиране. Но спорът дали Варненските терми, или тези в Рациария са по-големи, всъщност не е най-важният. Важно е друго. Наличието на подобни колосални сгради и на двете места доказва по безспорен начин, че днешните български земи са били изключително важна част от Римската империя, а не някаква забутана балканска периферия. И тук идва нещо още по-важно и болезнено. Въпреки че притежаваме подобно уникално антично наследство, ние продължаваме да привличаме чуждите туристи най-вече с лафове за евтин алкохол по морето и с безкрайни спорове за цената на таратора. Общо взето – скъпи сме на таратора, а сме евтини за имперското наследство.

Росен Петров