Поетът Йордан Пеев: „Нека никога не забравяме дните, в които Стара Загора бе потопена в кръв и пламъци и заличена от картата на света.“
На 31 юли 2026 г. Стара Загора отбеляза 149 години от боевете за защитата на града по време на Руско-турската освободителна война и кръвопролитните сражения от 1877 г.
В знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата в 9.30 ч. едновременно бяха поднесени венци и цветя пред: Паметника на Трета опълченска дружина и подполковник Калитин; Паметника „Защитниците на Стара Загора“; Паметника на участниците в Старозагорското въстание; Мавзолей-костница „19 юлий 1877 г.“; Паметника на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийския бой (19/31 юли 1877 г.).
На Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ се състоя тържествен общоградски ритуал с поднасяне на венци и цветя. Водещ на честването бе старозагорският поет Йордан Пеев.
Долап.бг публикува прекрасните слово и стихове на поета Йордан Пеев. Със съгласието на автора, за което му благодарим!:
На колене да паднем днес, момчета,
пред паметното знаме скрито в камък,
че таз Тракийска пръст от памтивека
е кръстена с олово, кръв и пламък!
И таз измъчена Стара Загора
от пепелта все литва като феникс,
и все кръжи над всичко най- отгоре,
че този град е древен, и е вечен.
И посред мрак си страдала с години,
след ярост на башибозушки орди
които с ятаган през Тебе минаха
и като стръвни псета Те оглозгаха
Ний знаем как си плакала безмълвно
след тази юлска сеч и кръв на хора,
и как Смъртта във тебе е покълвала,
но пак си жива днес, Стара Загора.
И онзи корен, който в теб се впива
на чест е кръстен и Христова вяра!
Единствено такава Ти ни стигаш,
и нека твоя плач не се повтаря,
моя Страдалинице, Стара Загора!
Уважаеми съграждани, скъпи гости,
Днес сме се събрали тук, на това сакрално място, за да почетем паметта на героите и мъчениците, които преди 149 години са дали живота си и са станали жертва в борбата за освобождение на България..
Боевете при Стара Загора на 31 юли 1877 година остават един от най- ярките символи на българската борба за независимост и национално освобождение. Тези битки не само промениха хода на Руско-турската война, но и оставиха незаличима следа в сърцата на всички българи.
На 31 юли 1877 година, защитниците на Стара Загора под командването на генерал Гурко се изправят срещу османските сили, водени от Сюлейман паша. Въпреки численото превъзходство на противника, войниците на Руската армия и българските опълченци показват невероятна храброст и решителност.
На тази дата край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между двете воюващи армии, изходът от който до голяма степен предопределя последвалото развитие на военните действия. Нещо повече – в онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както те самите твърдят, да жертват себе си до последната капка кръв.
Днес всички ние тук свеждаме глава не само пред войните и опълченците воювали срещу османските сили , но и пред паметта и кръвта на хилядите мъченици на града ни и околностите му… Нека никога не забравяме дните, в които Стара Загора бе потопена в кръв и пламъци и заличена от картата на света. Малкото останали живи жители са принудени да напуснат родния си град и да търсят спасение в Северна България. Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена. За мнозина съвременници изглеждало немислимо на това място някога отново да се издигне град. Но старозагорци се завръщат, възраждат своя дом от пепелта и доказват, че духът на един народ не може да бъде унищожен. Нека днес да сведем глава пред паметта на всички невинни жертви. Поклон пред мъчениците на Стара Загора. Нашият град Феникс възродил се от пепелта още по- красив , още по- млад!
Говорят, че стара си, Стара Загоро,
че древни са твоите вени и жили,
и пълниш със скръб и със сълзи усоя,
и болка, и слава спят в твойте могили.
Над теб се преплитат и огън, и време,
и ти си жарава от спомен и вяра,
че който от твоята пръст шепа вземе,
той сила си взима, макар да си стара.
И липов копнеж пълен с майска надежда
изписва по улиците ти куплети,
и от ароматната му безметежност
дори и след залеза – изгревно светят..
Говорят, че стара си, Стара Загоро?!
Е, нека говорят…
А ти продължавай
да впиваш над мъртвото живия корен,
че даже и стара, все млада оставаш!
О, моя Стара, слънчева Загора,
пак в тази, юлска пещ изпичам с теб
с трицветна обич в сбралите се хора
паметен хляб обвит от вечен креп…
Смълчавам се…Отпускам се в тревите,
под черния воал с безброй звезди.
И омагьосан с песни на щурците
гадая те: Нима си Стара ТИ?!
А тъй си млада и необяснима,
така внезапна, като летен дъжд?!
И ту изчезваш, ту след миг си зрима
с нозе от чернозем, с коси от ръж.
В очите ти, ако се взра, ще видя
отблясъци от огън и от меч.
И от глави кървящи пирамиди
след ятагани и Османска сеч.
И с тях, и с ТЕБ по сто пъти умирам,
в синджир се губя, в спомен се въртя.
Самарско знаме виждам как се вдига
върху Чадър могила от кръвта
Какво си ТИ, надежда или рана,
копнеж и горест, порив и мечта,
край таз могила, днеска ни събрала,
да почетем предците и честта…
О, моя стара , слънчева Загора,
Тъй безгранична, в граница със всичко,
Където и да скитам, без умора
Ще бъда с теб, и все ще те обичам!
