Бащата на великия бас Борис Христов също е бил музикант
Сред ценните реликви, съхранявани в Музея „Борис Христов“, е цигулката на Кирил Христов Совичанов – бащата на великия бас Борис Христов. Този инструмент е свидетелство за дълбоката музикална традиция в семейството и за отдадеността на Кирил Христов към българската песен и култура.
Има и запазена снимка на Кирил Христов в компанията на приятели – както често се е случвало – с цигулка в ръка.
Макар професионалният му път да е свързан с учителската дейност, музиката заема централно място в живота му. Надарен с красив теноров глас и добри умения като цигулар, той участва като солист в църковни и светски тържества, продължавайки музикалното дело на своя баща Христо Псалта.
Неговата страст към народното творчество го превръща в един от най-ревностните събирачи на песни. Воден от силен възрожденски дух и родолюбие, Кирил Христов посвещава години на събирането и съхраняването на български народни песни. В статията „Нашата песен“ в сп. „Илюстрация Илинден“ през 1939 година Кирил Христов споделя: „Преследван еднакво от турци и от гърци, след дадени скъпи и свети жертви за свобода и самостойност, загрижен да закрепи непокътнати заложбите, чрез които се отличава от обикалящите ги народи, българинът се затваря в себе си и мисли, действа, твори и създава условия за запазване на народния дух. Най-забавният, най-увлекателният, най-непринуденият и най-добрият начин за въздействие на духа е песента, тя завладява и увлича всички.“
Несъмнено песните от освободена България били най-обичаните и най-нужните за поробения български народ в Македония. Сведения за богатата музикална колекция на Кирил Христов Совичанов дава музиковедът, фолклористът и композиторът – академик Николай Кауфман (1925-2018). През есента на 1960 година той се среща с бащата на Борис Христов в къщата на ул. „Цар Самуил“ 43 – сегашният Музей „Борис Христов“. На магнетофонни ленти Кауфман записал над 300 песни с мелодиите им. Записал и още няколко десетки без мелодии, които били запомнени от Совичанов само с текстовете им. Благодарение на записите в Института по музикознание/изкуствознание към Българската академия на науките тези български патриотични народни и авторски песни са запазени.


