На 3 юли 1879 година е приет първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от Либор Байер
На 3 юли 1879 година е приет първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от Либор Байер. Той предоставя ново градоустройствено решение с прави улици, които придават характерна особеност на града. Планът на Байер е завършен през лятото на 1879 година и е одобрен на 2.VIII. (8.1Х.) 1879 г. от главния архитект на Източна Румелия – италианеца Паоло Монтани. След тържествено полагане на основния камък за възстановяване на града, извършено от генерал губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди на 25 IХ.(5.Х.) 1879 година, започва неговото изпълнение.
Ето какво пише историкът Ваня Донева в една своя статия в сайта ни: „Градът преди Освобождението се е дели на махали, формирани и обособени на етнически или религиозен принцип. Уличната мрежа не е предварително планирана, тя е „саморасла“, нерегулирана. Трудностите по изработването на нов градоустройствен план са големи. В онези времена не е лесно да се намери специалист, на когото да се възложи тази отговорна задача. Благодарение на сътрудничеството на двама старозагорци – Димитър Наумов и Георги Бенев, тогава префект на Татарпазарджишкия департамент, с планирането на града е натоварен чешкият техник Либор Байер. Биографичните данни за него са оскъдни. Липсва информация за годините на раждане и смърт. Знае са със сигурност, че той работи на Баронхиршовата железница заедно с поляка революционер Станислав Домбровски. Последният е член на Интернационалния таен революционен комитет в Алмали (дн. село Ябълково, Хасковско) и сподвижник на Левски. След смъртта на Апостола през 1873 г., Домбровски потъва в нелегалност, тъй като се разкриват връзките на Славянския комитет с революционните комитети в района. Той заминава в Сливен при свои сънародници от разпуснатия Казак-алай на Михаил Чайковски. От този момент нататък съпругата му, хубавата Елена (от известния Грънчаров род от Татар-Пазарджик), не знае нищо за него. Тя се омъжва повторно през размирната 1876 г. за чеха Либор Байер, който осиновява шестгодишния син на инженера – Станислав – и му дава солидно образование. След Освобождението Байер е техник при градското управление на Пазарджик. После работи върху плановете на Стара и Нова Загора и чаршията в Казанлък.
„Кондукторът Байер – пише Атанас Илиев – седна на една маса и начерта скоро-скоро на книга сегашния градски план, без да изучи предварително града”. Авторът на тези думи оприличава градоустройствения план на „калъп за правене на кирпичи”, поставен върху съществуващия град, без да се съобразява с наличието на стари масивни сгради, които трябва да се събарят заради новите улици.
Познавал ли чешкият техник архитектурата на античния град Августа Траяна? Случайно ли повтаря римската градоустройствена система? Непреднамерено ли е съвпадението на древната и модерна Стара Загора? Това са все въпроси, на които не може да бъде даден сигурен отговор…
Изработеният регулационен план е изпратен от префекта Нестор Марков за одобрение до директора на Обществените сгради в Източна Румелия д-р Вълкович. Последният, преди да го подпише, провожда в Стара Загора главния архитект на областта Паоло Монтани (италианец), който остава няколко дни в града, за да провери дали е „правилен и сгоден за целта планът” и да одобри работата на Байер. И, след спазената процедура и неколкократните обсъждания, Стара Загора става първият български град с нов, специално изготвен регулационен план. Напред излиза съзидателното начало.
„Първият градоустройствен план на Стара Загора, когато започва възстановяването на опожарена и опустошена Стара Загора, е предназначен едва за около 30 000 жители. Неговият автор, строителният техник от Австро-Унгария, чехът Либор Байер, прилага в Стара Загора основни принципи от модерното градоустройство – правоъгълната шахматна планировка на улиците. Запазва центъра на възрожденската Ески Заара, основните пътни артерии, които водят към по-големите градове, като в центъра на града формира няколко площада. На мястото на съдебната палата, по онова време се е намирал затворът.
През пролетта на 1878 г. временното руско управление и част от местната интелигенция, сред които са и местните възпитаници Димитър Наумов, Атанас Илиев, кметът на Стара Загора Стефан Салабашев, обсъждат въпроса за планирането на града и стигат до извода, че първо трябва да бъде създаден улично-регулационен план и едва след това да започне възстановяването на жилищните и обществени сгради.
Тази идея е посрещната с недоверие от населението. Провежда се събрание, като най-негативно са настроени жителите на квартал „Акарджа“. Те смятат, че всеки трябва да възстановява имотите на собствения си терен. Според спомените на Атанас Илиев се стига дори до сбиване на това събрание.
Комисия оценява всички частни имоти в Стара Загора и на всеки собственик е даден ваучер с цената на имота. С него той може да участва в бъдещия търг за закупуване на нов парцел след изготвяне на регулационния план.
Димитър Наумов започва да търси специалист, който да извърши планирането на Стара Загора. Благодарение на старозагореца Георги Бенев, е открит Либор Байер, който по това време планира изгорялата чаршия в Пазарджик. Байер се съгласява да поеме планирането на града. В спомените си, Атанас Илиев нарича плана на Байер „калъп за правене на кирпичи“.
При планирането на Байер е предвидено всяка старозагорска църква да разполага с терен от 780 кв.м, а в близост до нея да има начално училище. Църквата „Света Богородица“ е първата възстановена в Стара Загора през 1881 г. под наблюдението на Либор Байер. Стара Загора става един от първите градове в България, които имат собствена музейна сграда с експозиция.
На 3 юли 1879 г. въпреки критиките, на заседание на градския съвет Регулационния план на Байер е приет, а на 8 септември е одобрен от областния архитект Паоло Монтани и утвърден от генерал-губернатора княз Александър Богориди. На 5 октомври 1879 г. е положен официално първият камък за възстановяването на града. Тази дата до днес се чества като Денят на Стара Загора.“
Цялата статия може да прочетете ТУК: https://divident.eu/7573/planut-na-libor-bajer-za-stara-zagora-bil-napraven-za-edva-30-000-zhiteli/
Планът на Байер дава възможност за бързо и модерна развитие на Стара Загора. Според специалистите планът надхвърля целите на уличната регулация и включва в себе си рационални идеи за градско планиране и организация на живота в голям административен, стопански, културен и търговски център, в какъвто се превръща Стара Загора през следващите десетилетия.
