29 юни: Международен ден на река Дунав
Всяка година на 29 юни се отбелязва Международният ден на река Дунав. Кампанията се чества от далечната 2004 г., когато са се навършили 10 години от подписването на Конвенцията за опазване на река Дунав. 13 държави в басейна на реката и Европейската комисия създават важна основа в международното сътрудничество за опазването и устойчивото използване на една от най- значимите европейски реки, както и за прилагането на Рамковата директива за водите. Общата цел на всички празнуващи страни е да се повишат усилията за опазване и грижа за басейна на река Дунав на местно, национално, подбасейново и регионално ниво.
Мотото на Международния ден на реката през 2026 г. е: „Обединени от Дунав“. Със своите 2888 км, горното си течение Дунав мие бреговете на Германия, средното, е на територията на Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния, а в долното си течение реката преминава и през територията на страната ни, за да се влее в Черно море, образувайки голяма делта. Реката свързва истории, култура и съдби на над 83 млн. души.
В света няма друга река с толкова много имена. Древните гърци вярвали, че Дунав е брат на Нил, сина на титана Океан и богинята на морето Тетида. Траките наричали реката Истрос, римляните – Данистер и Данубиус, гърците – Дунавис, немците и австрийците я наричат Донау, унгарците – Дуна, румънците – Дунареа, русите – Дунай, словаците – Дунава, а българите и сърбите – Дунав. Според учените думата произлиза от индоевропейското „дану“, което значи река. В Онгъл, областта от делата на Дунав между реките Прут и Серет, се настанили Аспаруховите българи след разпадането на Велика България, преди да се заселят южно от Дунав. Именно оттук Аспарух провъзгласил Първата българска държава.
Река Дунав е централна част от Трансевропейския плавателен коридор VII. Той свързва Западна Европа с Черно море чрез канала Рейн-Майн-Дунав, което го прави стратегически търговски път, осигурявайки транспорт и икономика на страните от дунавския басейн. Тя е част от геополитическо и историческо наследство. Служила е като естествена граница векове наред е разделял или свързвал велики империи – от Римската империя до Османската и Австро-унгарската. Реката осигурява енергетиката и туризма, а островите и влажните зони съхраняват безценно биологично разнообразие.
