Зорница Иванова: Трябва да имаш потребност да си иконописец

От няколко години насам в малката зала на Старозагорската художествена галерия се откриват годишни изложби на Ателието по иконопис при храм „Света Троица“. Там съм срещала Зорница Иванова, която ръководи Ателието. Тя е красива, млада харизматична жена, с големи кафяви добри очи. Забелязах, че учениците й я боготворят. Според възрастта на децата и времето, прекарано в школата, някои от иконите или религиозните сцени бяха наивни, но безкрайно искрени. Други – на големите бяха почти професионални. По време на официалното откриване изкуствоведът проф.д-р Марин Добрев даде висока оценка на изложбата и специално поздрави ръководителят Зорница Иванова.

Преди няколко дни посетих новоосветения наскоро православния храм „Свети мъченик Трифон“ в старозагорското село Малка Верея – светъл, приветлив, предразполагащ за смирение и молитва. И там, високо на скелето от лявата страна на Божия дом, за мое учудване и радост, видях да иконописва Зорница Иванова. Младата жена слезе от скелето и се разговорихме:

Госпожо Иванова, кога разбрахте, че християнското изкуство ще бъде не само Ваша професия, но и съдба?

Обучението ми по рисуване, както вероятно и на много хора, започна в ранна детска възраст. Възпитаничка съм на старозагорската емблематична школа „Зографче“ с художествен ръководител Пеньо Радев. Завърших Художествената гимназия в Трявна. Въпреки че там все още нямаше специалност „Иконопис“, ходех на школа по иконопис извън училище. И така започна моя интерес към иконата. Във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ завърших специалност „Иконография“, която е към Православния богословски факултет. От малка знаех, че това и само това искам да правя. Така се потопих в света на християнското изкуство и по-конкретно на монументалното църковно изкуство, което има своята специфика. Там научих този занаят и цялата система на изграждане на иконографска програма, на храмово техническа работа, на организация на процеса.

През годините, когато бях студентка, допълнително от това което учихме в Университета като техника и технология на стенописите, иконографска композиция и др., работех с мои преподаватели на обекти. Реално още в първи курс се качих на скеле и разбрах каква е магията на стенописа.

С какво тази сфера на изобразителното изкуство Ви привлече?

Никога не съм си задавала този въпрос. Може би монументалността , пространството, стенописите…Обикновено се оставям невидимите сили, да ме тикат по пътя, оставям се на течението, всичко това ми доставя удоволствие. В иконата е вярата на човек. Това е другото нещо, което правя – отношението към вярата, към църквата, към християнските традиции, към семейството.

Разкажете за семейството Ви?

Като малка не съм възпитавана специално във вярата, както сега има неделни училища и децата от малки растат в тази среда. Но в семейството ми винаги е имало вярващи хора. Корените му са 200 години назад и са успели за запазят в годините зрънцето на вярата.

Много любопитно е, че сте клонка или листенце във вековното родословно дърво.

Проучила към три-четири колена назад, но роднините ми разказват любопитни подробности – кой от къде е, кой кой е, кой какво е основал… През 1890 г. дядо Марко се установява в фамилията си в Стара Загора. Искам да подчертая, че съм горда и благодаря на Господ, че съм старозагорка.

Аз съм правнучка на известния футболист Петко Найдата от отбора „Августа Траяна“. Прабаба ми е чирпанлийка и известна модистка . Нейната свекърва също е била известна модистка в Стара Загора. Моят дядо Господин Найдата също е футболист – играл е в Локомотив. Неговите сестри са две близначки червенокосите Стефка и Мария – счетоводителки…Скромно семейство сме, но винаги вярата, културата и образованието са били на почит.

Кога завършихте висшето си образование и къде беше първата Ви самостоятелна работа?

Дипломирах се през 2010 г. Първата ми самостоятелна работа в Стара Загора беше през 2017г. параклисът „Свето Благовещение“ на портала в Старозагорския затвор. Той е много мъничък, но много хубава програма се получи. Красиви станаха нещата. След това правех стенописи в Старозагорската света митрополия с благословението на митрополит Киприан. Те на Св. Киприан Картагенски, на Св. Панкратий Тавроменийски и на Св. Йоан Богослов.

Следващият голям проект беше църквата „Св. Иван Рилски“ в ТЕЦ Марица Изток 2 с много богата иконографска програма. Там работих 3 години. Въпреки малкия си мащаб имаше много сцени с много български светци и сцени посветени на Свети Иван Рилски.

Вече втора година правя стенописите на храма „Св. мчк Трифон“ в старозагорското село Малка Верея.

Преди малко казахте, че работите по конкретна програма. Кой я създава, с кого се съгласува, иска ли се благословението на архиерея?

Когато започваме да работим по иконографската програма на даден храм, първо се ръководим от това какво задължително трябва да има в църквата. Има задължителни изображения за олтара: образ на Света Богородица – ширшай небес (по-широко от небесата), сцената „Поклонение на жертвата“ в центъра на която е Христос, представен като жертва и на литургистите. Това са светците, които са писали литургии- Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики… Тази сцена може да бъде разширена с още светци, в зависимост от пространството. На свода на олтара има два варианта: В храм „Св. Трифон“ сме направили Петдесетницата, но може да бъде и Възнесение Христово. Това са задължителни изображения, около които се построява цялата програма в зависимост от мястото. След като имаме купол, както е в Малка Верея, задължително трябва на него да е образът на Иисус Христос Пантократор. От там нататък по ред отгоре надолу трябва да има пророци, символите на евангелистите или самите евангелисти. После започваме да мислим да изографисаме светци, които са почитани от местното население. Аз правя предложения пред църковното настоятелство да изрази желанията на миряните, как те могат да бъдат композирани. Консултирам се с някои от нашите свещеници, които дават много хубави идеи. Така че това е обща работа, творчески процес. Съобразяваме се с традицията, но избираме вариант, който е и в традицията и канона, и да е пригоден за нуждите на вярващия човек. Т.е. когато някой малковереец или гост влезе в храма и иска да види светите братя Кирил и Методий, да ги види на стената. В крайна сметка функцията на храма е за вярващия човек. Освен литургичното предназначение на образа, е важно всеки да види образа на светеца, от когото да измоли, да бъди застъпник пред Бога.

Какво досега е изографисано в храмовото пространство на храм „Свети мъченик Трифон“?

Преди малко казах какво има в светия олтар. В малкото куполче над него виждаме образа на два херовима. Композиционно беше много подходящо да нарисуваме тези ангелски сили. На купола е Христос Пантократор. Следват изображения на четирима пророци, които избрах от многото по значимост или просто сърцето ми поиска да са светите пророци Мойсей, Давид, Иезиикъл и Даниил.

На север и на юг, в две сияния са старозаветни изображения на Иисус Христос – като Ангел на Великия съвет, както и Иисус Христос като стария по дни – от Видението по дни на св. пророк Даниил.

На западната стена по традиция се изобразява Успението на Света Богородица. Композиционно към нея сме включили светците Михаил и Гавриил. В долната част са разположени едни от най-почитаните светци в християнството – свети Димитър, който всеки би искал да види и да измоли от него застъпничество, както и небесния покровител на Стара Загора свети Игнатий Старозагорски. Тук е свети мъченик Боян-Енравота – първият канонизиран българин и първият български мъченик за християнската вяра. Той е най- големият син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. Освен като почит, трябва да познаваме и светците си, да научим за светци, които по-рядко се изобразяват.

В момента рисуваме Възкресение Христово. Срещу него може би ще бъде Разпятието. В традициите на старозагорските храмове винаги сцените са свързани със Страстната седмица.

На владишкия трон е Иисус Христос – Велик Архиерей.

Иконите на иконоста са дело на моята колега Константина Константинова.

Когато рисувате глави на светци или различни сцени, имате ли предвид някой познат, когото да увековечите?

Никога не съм имала и нямам предвид никой. Ако случайно се е получила някаква прилика, то тя е абсолютно несъзнателна. Когато рисувам образа на светец се ползвам от традицията на неговите изображения назад във времето. Т.е. правя компилация, като подробно проучвам образа и деянията на съответния светец, за да го нарисувам. Понякога, несъзнателно, без да го мисля, вкарвам в образите черти на близки и познати , но това е несъзнателно, интуитивно.

Каква техника използвате?

Боите са акрилни, но такива каквито сами си приготвяме- пигмент на прах с акрилна емулсия Това е традиционната техника за сухо изписване, за стенописна техника.

Кога, според Вас, всичко ще бъде направено?

Надяваме се, с Божията помощ, догодина за храмовия празник на 1 февруари – св. мчк Трифон, да изнесем скелето.

За всичко, което правите в храма, говорите в множествено число. Някой помага ли Ви?

Моята половинка в живота и на работа е художникът Пламен Кирилов. Той не ми помага, а рисуваме заедно. Негова голяма самостоятелна работа е изрисуването на купола на храма с образа на Христос Пантократор.

Госпожо Иванова, до тук за което говорихме, е една от основните Ви дейности. Другата, с която не по-малко сте известна е Неделното училище по иконопис, което е към старозагорския храм „Света Троица“. Присъствала съм на откриване на няколко изложби на икони от Вашите възпитаници в малката зала на Художествена галерия Стара Загора.

Другата ми дейност, която според мене не е работа, а призвание е заниманието ми с децата в Ателието по иконопис при храм „Света Троица“. Вече 12 години и за мене и за децата е реализирането ни в това пространство.

Близо 30 години съществува това Неделно училище. Началото на нашето Ателие по иконопис дойде от идеята за ново неделно училище – да направим благотворителна изложба, да се съберат пари, да огласим нашата кауза. С годините ателието предизвика интереса на децата към него. Непрекъснато поддържаме 20- 25 човека.

На какво ги учите там?

Всички – и големи и малки, започват от а-бе, от началото. Учим се коя икона е икона- правилното разбиране за това. Техниката и технологията на изписване на класическата икона. Най-малките се учат да работят с темперни бои, да правят яйчена имулсия, да позлатяват, макар и не с истинско злато. Ателието не е занималня, а е като училище, в което сериозно и отговорно се труди – всеки според възрастта си, уменията си, според възможностите си…Децата трябва да знаят, когато влязат в храм, всяко нещо как е направено. Дори да не станат художници, да не станат иконографи, да знаят, че иконата е нещо много специфично, изисква много труд, знания и най-вече търпение, защото децата са нетърпеливи.

За тези 12 години има ли Ваши ученици, които са продължили висшето си образование в тази сфера на изобразителното изкуство?

Да, Елена Начева завърши иконография и не се откъсва от иконописта. Това е много трудна професия, трудно е да бъдеш иконописец и изобщо художник.

Според Вас какви са задължителните качества, за да бъдеш добър иконописец?

Не може да се определи конкретно. Всеки иконописец навярно притежава различни възгледи и качества. Най- важно е да имаш потребност. Уменията са едно на ръка, образованието също, но ако нямаш потребност всеки ден да вършиш това богоугодно дело, нямаш нищо. Да изографисваш храм е вътрешно състояние на духа. Това изречено с думи е вярата, смирението, отдадеността на божието дарование.

С отдадеността си към избраната професия – съдба, мислите ли, че оставяте безсмъртие?

Думата е безсмъртие, но не за мене и за нас, а за почитта към Бога и към светците. Нас няма да ни има един ден, дори имената ни няма да се знаят и помнят, но това, което правим – ще остане. Ще останат образите на тези светци.

За какво е Вашата молитва?

За мир между хората, в себе си и навсякъде.

Коя е Вашата любима дума?

Любов. Любов към човека, към ближния. Апостол Павел казва:“Ако любов нямам – нищо нямам!“

Росица Ранчева