Към клишетата в речта ни със… снизхождение

Още от далечните ми ученически години зная, че не е препоръчително да ползваме клишета в устната и писмената ни реч. Преглеждам тълковния речник и си припомням, че клишето е прекалено често използван израз, загубил своята оригиналност.

Бих добавила, че в условията на съвременната активна комуникация между хората, освен със своята натрапчивост, клишетата понякога имат и дразнещо въздействие върху нас, като зрители на телевизионни предавания. Забавлявах се /също едно клише/ да записвам най-отегчителните сред тях.

Едно клише, което дълго се задържа, стигна своя пик и отмина, е свързано със съществителното случка и глагола случва се. Ето примери на въпроси, задавани от журналисти /старателно съм ги записвала/:

Какво се случва с Пижо и Пенда на пазара с мартеници? Какво се случва със шиенето на знамена? Какво се случва с пътната обстановка? Как да не се случват нито дървена, нито грипна ваканция? Какво се случва когато носим различни шапки? Какъв свят искаме да се случи на децата ни? Какво ще се случи след продажбата на тази книга? Какво се случва на лозята тази година? Какво се случва с плодовете и зеленчуците? Какво се случва с напредъка на науката? Какво се случва от гледна точка на съдиите? Защо гасенето на пожари не се случва с хеликоптер? Какво се случва с булката, ако… ? Какви случвания предстоят? Как се случи разбирането?

Не по-малко „духовити“ са отговорите на подобни въпроси или обобщаващи мнения:

Много съм щастлив, че се случи тази награда. Най-важните коментари за събитията, още когато се случват. ЧРД, пожелавам много красиви случвания. Специален ритуал за случване на брак. Случва се фотография във всичките ѝ измерения. Сумата, която трябва да се случи. Случките, които ни се случват. Разговорът, който се случи е важен. Смях, който допуска случвания в живота от най-хубавите му страни. Това, което се случи, напомня това, което се случи през 1997 година. Предстои да се случи премиерата. В здравеопазването се случват иновации. Това хубаво настроение, което се случва. Ще ми се да се случи едно преживяване. Да случваме промяната. Трагична случка се случи. Ваксините трябва да се случват. Да случим това, което имаме за цел. Влизането се случва чрез маски. Разговор с продължение, който предполагаме, че ще се случи в днешния ден. Животът, който ни се случва /едно приемливо изключение/.

Другият израз, който продължава да се появява от време навреме е „А иначе…“. Най-често, когато им е дадена думата, някои репортери изказват първото изречение, а второто започват с „А иначе…“, съпроводено със специфична интонация. Наречието иначе има синоними по друг начин, обратно, различно, в противен случай…, но когато чуем второто изречение, то най-често допълва, потвърждава първото. Вслушайте се сами в употребата му и ще се убедите. Следователно изразът ни подвежда.

Напоследък неудържимо властва със своята универсалност израза „Това, което…“, когато трябва и най-често – не трябва. Ето:

Това, което искам да кажа…, Това, което се говори…, Това, което не се говори…, Това, което предстои…, Това, което виждаме…, Това, което чуваме…, Това, което проверяваме…, Това, което се очертава…, Това, което очаквам да научим…, Това, което е започнало да се случва…, По отношение на това, което се случва… Да усетим това, за което се борим…, Сега ще говорим за онова, което се случва…

Изразът е удобен, защото спестява време в търсене на предмета на мисълта ни. Като се замислим, всяко от цитираните изречения може да започне без този израз, но той се повтаря и повтаря, и повтаря просто защото е модерно и изгодно клише.

Едно прилагателно, което според мен не бива да се степенува, постепенно набира скорост, поради модерния стремеж към класации от всякакъв вид. Това е велик, велика, велико, велики. Някои инфлуенсъри доста се изкушават да го ползват. Примери:

Велика песен; велика банда /музикална/; велика колоездачна обиколка; великата Шер; великата Вера Маринова; велик гол; великият Димитър Пенев…

Това прилагателно има повече от десет синонима и може да го запазим за наистина непреходни събития или за исторически утвърдени личности. Например Великите географски открития, Симеон Велики.

И все пак клишетата в речта ни са неизбежни, а дори и мили, защото са пример за една полезна черта, която притежаваме ние, хората – да си подражаваме. Понякога към добро, понякога – ех, не съвсем. Те упорито „съществуват“ в речта ни: изостави ли ни някое от тях, веднага се поражда друго.

Във виртуалното пространства се случват и симпатични, окуражаващи езикови прояви. На пръв поглед преобладаващите работни термини уеднаквяват синоптичните прогнози,които редовно следим, но не и когато слушаме Владимир Ковачев от БНТ. Всеки път той намира начин да наруши еднообразието, което естествено се съдържа в информацията. Как? Понякога одухотворява времевите понятия или обектите: „С нищо обаче не могат да се похвалят планините.“; „Подранилата пролет ще отстъпи на закъснялата зима.“; „Температурите ще са с една идея по-скромни.“, „Температурите леко ще пострадат.“, „В планините времето ще се придържа към установената фабула.“ Приписва чувства на климатичните прояви: злонамерени геоклиматични условия, леко кисела пролет, страхотни амплидудни температури. Времето съответства или не на нашите очаквания: „На Сирни Заговезни ни простете за лошото време.“, „За валежи обаче и дума да не става!“, „Очарователно ли е времето, което ни очаква?“, „Дори на 1 юни едва ли ще се случи немислимото.“, „Времето ще бъде поредното подвеждащо препятствие за сетивата.“, Времето ще прехвърли 30-градусова психологическа бариера.“. Включва неочаквани термини, които ни сепват, изискват размисъл: метеорологична конюнктура, синоптичен алманах, постепенно филтрирано затопляне, статуквото ще бъде разклатено. „В петък 13-ти природата е в опозиция.“Поетичен аспект: Тихият пролетен дъжд ще се замести от тихия пролетен сняг.“, „Поредното слънчево утро ще отлети като детски спомен.“

Какъв по-добър пример за противопоставяне на клишетата!

Доц. Д-р Бонка Василева, Стара Загора