16 юни – Световен ден на водопадите

16.06.2026 Долап.бг

Припомняме очарованието на водопадите в България

Водопад „Райското пръскало“ или „Калоферското пръскало“ е най-високият водопад на Балканския полуостров. Той е разположен в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“ в природния резерват Джендема.
Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска и има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Южен Джендем. В подножието на водопада се намира хижа Рай изходен пункт за посещението му.
До хижа Рай може да се стигне по маркирана пътека започваща от гр. Калофер ( местност паниците ). От града до хижата е около 4 часа нормално ходене с почивки.

Крушунски водопади (Маарата) се намират до село Крушуна, община Летница, област Ловеч. Това е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове.
За удобство на туристите е изградена еко-пътека, по която човек може с часове да се любува на изящната картина, вдъхновен от кристалната вода на водопадите и свежо-зелената растителност на околността.
Първото впечатление, с което може да остане всеки посетител е, че това място е като от филм за някакъв екзотичен остров. Стичащата се вода по скалите сякаш носи някакво приключение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют.
Главният водопад се спуска от височина 20 м.Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.
В района са изградени много екопътеки, които Ви водят до местните забележителности. Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато.

Каньонът на водопадите се намира много близо до Смолян по пътя за село Мугла. Там реката образува десетки водопади, по-големите от които наскоро бяха именувани при изграждането на еко-пътеката, която улесни достъпа до тях.
Най-големият водопад се нарича „Орфей“ и е висок 68 метра, като през пролетното пълноводие дебитът му е внушителен.
По-малките водопади „Сърцето“, „Камен улей“ също са интересни и много красиви.
За да стигнете до екопътеката, е хубаво да питате местните хора. Правилната посока е от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла. До една стара автобаза има отбивка в дясно, където ще видите табела за каньона.

Хотнишкият водопад („Кая Бунар“) – едно от малкото неща, на които човешкото око наистина може да се порадва. Ако посетите този водопад, със сигурност няма да можете да оспорите красотата на българските природни феномени.
Разположен само на 15 км. от гр. Велико Търново, Хотнишкият водопад ще ви покаже едно от невероятните сътворения на природата. След като минете по малко дървено мостче ще се озовете на една обширна поляна, която ще ви открие невероятната гледка към водопада. В местността има изградена красива екопътека с множество мостчета и стълбички.
До водопада може да се стигне лесно с кола от село Хотница или като се отклоните от главен път София-Варна при село Момин Сбор. От там пътя отива към село Хотница и се спуска точно на водопада.

Водопад Полска Скакавица се намира в Земенската планина недалеч от град Земен и село Ръждавица. Надморската му височина е около 700 м и отстои на около 80 км от столицата София и 60 км от град Перник.
Малка рекичка, минаваща през кацналото на скален масив село Полска Скакавица, пада от 50м височина и образува маловоден, но приказно красив водопад. В скалата има множество дупки и цялата местност е обрасла с буйна растителност. До самия водопад водят пътечки, като едната стига до средната му част, а другата води до подножието, където може да се мине зад водната струя.
Мястото е достъпно с влак от спирка Скакавица и с кола през село Ръждавица. За да стигнете с кола, от главен път София – Кюстендил се отклонявате при табелата за село Копиловци. Минавате през селата Копиловци, Шишковци и стигате село Ръждавица. В центъра има малък прелез, през който трябва да минете и да продължите по тесен асфалтов път нагоре. След около 10 мин изкачване по завоите на пътя ще видите табела, обозначаваща посоката на водопада.
Пътят до водопада е черен и е подходящ за джипове или само до някъде с лек автомобил. След това се продължава пеша. Общия преход до водопада заедно с престоя на него ще ви отнеме около 4-5часа (вървенето в едната посока пеша е около 1 ч. и 30 мин.).

Водопад Скакавица (70 м) е най-високият водопад в Рила планина и един от най-красивите в България.
Намира се на 10-на минути от хижа Скакавица и е лесно достъпен и много приятен през всички сезони. Зимата замръзва изцяло и там се провеждат състезания по ледено катерене. През зимата трябва да се внимава, защото местността над водопада е лавиноопасна.
За хижа „Скакавица“ се тръгва от Паничище. Пътеката започва от началната станция на лифта за „Седемте рилски езера“ и е добре обозначена с табели и маркировка. След като стигнете до хижата, следвате пътеката покрай реката, която ще ви отведе до подножието на водопада.
Цялата разходка от Паничище до водопада и обратно ще ви отнеме 3-4 часа спокойно вървене.

Водопад Горица е един от седемте Овчаренски водопада, намиращи се в северното подножие на Рила планина, близо до село Овчарци.
До водопада се стига по асфалтов път, който започва от центъра на селото. Красивата екопътека започва при двете тепавици на река Горица и прекосява красива полегата горска местност.

Водите на водопада падат от 39 метра височина. Името на природната забележителност идва от история, случила се тук по време на турското робство.

В селото живели щастливо Горица и нейният избраник Йовица. Горица била много красива и един ден беят изпратил своите слуги да я отвлекат. Младата мома побягнала към планината, където Йовица пасял овцете си, но турците я настигнали и, за да не попадне в ръцете им, тя се хвърлила от високата скала в реката. Оттогава местните хора нарекли и близкия водопад и реката на нейно име.
Горица е приток на вливащата се в Струма река Джерман. Нейното име идва от Герман, което значело „горещ“. Нагоре от водопадите по немаркирана пътека се отива към пасищата, които пресичат седловината Юрушките гробища към високите части на Рила.

Бистришки водопад се намира в Рила планина, близо до с. Бистрица, община Дупница. Водопадът е образуван на пълноводната по всяко време на годината Бистришка река и има височина около 35м
Водата пада на няколко каскади образувани от големи каменни блокове. Ждрелото на реката и водопада са уникално красиви особено есен, а през лятото и пролетта тук е едно страхотно място за пикник. Изградени са множество места за отдих, огнища за палене на огън и барбекю, заслони и информационни табели.
Разходката до водопада и до местността Самоковището отнема около 4-5 часа пеша в двете посоки, като начална точка е горния крайна с. Бистрица, където има устроен паркинг.
От паркинга се тръгва по черен път, който минава покрай крайните къщи на селото, беседки и информационни табели, и се изкачва над ждрелото на реката, от където се разкриват панорами към долината и град Дупница.

Бачковският водопад е образуван от карстов разлом и се намира в резерват „Червената стена“ в Западните Родопи. Мястото е много красиво, а самият водопад е висок около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения. Местността около водопада е подходяща за пикник, като са осигурени множество пейки и маси за отдих.
Намира се над Бачковския манастир от лявата страна на туристическата пътека в посока към хижа Марцаганица. До него се стига за около 15-20 мин ходене пеша.

Екопътека „Видимско пръскало” е опознавателен туристически маршрут, който запознава посетителя с Националния парк и с един от неговите резервати – „Северен Джендем”.
Резерватът е най-високо разположеният в парка. Обхваща северните отвесни склонове на старопланинския връх Ботев и за него са характерни непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености. Тук се опазват субалпийски скални и горски местообитания, характерни са вековните букови и буково-елови гори, редки и застрашени от изчезване видове, оцелели след последните заледявания само в тази естествена крепост и никъде другаде в България.
Трасето на екопътеката „Видимско пръскало” върви успоредно на река Пръскалска, минава през столетна букова гора и отвежда до скални стени, от които се спуска 80 метровият водопад Видимско пръскало. По маршрута са поставени информационни табели, представящи парка с животните в него, растенията, горите, пасищата, както и историята на Априлци, най-близкото населено място. По пътя е обособена и „Зелена класна стая”, където по достъпен игрови начин децата могат да се запознават с растенията, животните и да играят.
Как да стигнете:
По долината на Пръскалска река. (ВЕЦ „Видима“ – ВидимскоПръскало)
ВЕЦ „Видима“ се намира непосредствено след края на с. Видима. Изграден е на водослива на р. Лява Видима и р. Пръскалска река. В близост до ВЕЦ-а се намира и хижа Видима. За да се стигне до водопад „Видимско Пръскало“, се пресича моста при ВЕЦ-а и се потегля по чакълест път покрай Пръскалска река.
Движението по пътя е много приятно, тъй като наклонът му е малък а и реката е изключително красива. В продължение на хилядолетия водата е издълбавала своя път в скалното корито и са се получили толкова красиви форми, че, движейки се нагоре, човек спира най-много през десетина минути, за да се възхити на невероятните гледки. За около един час се достига до поляна с изградени на нея хранилки за дивеч. Продължава се по пътя и скоро се достига до водохващането. Пътеката продължава вляво покрай оградата. Скоро се навлиза във вековна букова гора. Пътеката пресича няколко пъти реката и продължава от лявата й страна (маркирана е с каменни пирамидки). Не след дълго се излиза в края на Лавинния конус.
Това е първото място, от което може да се види водопадът. Изкючително красиви гледки се разкриват и към долините на Комаревска река и Сухата река (надясно и направо). До тук се стига за около 40мин. от поляната с хранилките. Ако искате да стигнете до подножието на водопада трябва да продължите по тясна пътечка, движеща се по билото между двата потока. В началото пътечката се забелязва трудно, но скоро се оформя по-ясно. След около 40мин. движение из храсталаци, натрошени от лавините дървета и каменни рекички се достига до подножието на водопада.
Общия преход до водопада в едната посока пеша е 2 ч. и 30мин.

Водопад „Сувчарско Пръскало“ се намира близо до с. Христо Даново. Това е един от най-красивите и високи водопади в България с директен пад на водата. Неговата височина е 54 м.
Водопада е мощен и пълноводен през пролетта, намира се в Средна стара планина. Водата пада директно от скален венец и се разбива с грохот в малко езерце в подножието на скалите.
До водопада се стига пеша за около 1ч. и 30 мин., като се върви се по стар, разбит път, който тръгва над село Христо Даново. За да стигнете до пътя най-добре е да питате местните жители.
Пътят следва коритото на реката, на която е самият водопад. Малко след като преминете над стар бетонов мост, ще трябва да се отклоните и да следвате реката. Водопада се намира на около 200м по-нагоре по течението.

Водопад Червената скала се намира в труднодостъпeн каньон на южния склон на Средна Стара планина, близо до с. Кърнаре. Водопадът е известен също и с името Джафардере, което идва от самия каньон и река Дажфардере. Реката събира водите на няколко поточета извиращи от южния склон на Стара Планина между Беклемето и заслон Орлово Гнездо, след което минава през село Кърнаре и се влива в р.Стряма. Височината на водния феномен е около 45 м. и е пълноводен само през пролетта при топене на снеговете. Подходящи месеци за посещение са април и май.
Достъпа до водопада е много труден заради стръмния пресечения терен, липса на пътека на места и многократно газене в реката. Начална точка за достигнаето е края на с. Кърнаре, където започва пътя на прохода Троян-Кърнаре. В началото на пътя е Кърнарското ханче, където може да оставите автомобила и да тръгнете покрай него към каньона Джафардере.
След няколко стотин метра от асфалтовия път вдясно тръгва черен път, който навлиза в каньона и след това преминава в пътека. Има обозначения с жълта маркировка за пътеката към заслон Орлово гнездо. Следва се пътеката, която върви покрай реката, пресича я няколко пъти и навлиза на места в гората.
Стига се до място, където реката има две разклонения ляво и дясно. За водопада се тръгва по ЛЕВИЯ приток, който е пресъхнал и се нарича Кастрак дере. По-нагоре се достига до първия по-малък водопад с височина около 25 м. На места личи синя маркировка по дърветата. За водопад Червената скала се продължава още по-нагоре, като той се намира и пада от скален венец наречен Червената скала.

Водопад “Варовитец” е природен феномен, впечатляващ със своето величие и хубост. Скокът му е около 15 метра, а красотата – рядко срещана. Водата, буйна и дива, се спуска на няколко тераси в коритото на р. Малки Искър. Шумът й се слива с песента на птиците и оглася приказната гориста местност.
В непосредствена близост се намира Етрополският манастир „Света Троица“ – един от най-големите в България, разположен в травертинова тераса, чийто строител е водопадът “Варовитец”.
До водопада и манастира се стига от гр. Етрополе. В града има табела за манастира.
Препоръчително е да посетите водопада през пролетта или след дъждове. Тогава той е пълноводен и изключително красив. През останалото време от годината водата е много по-малко. През зимата водопада замръзва много ефектно с дълги ледени висулки.

Врачанската екопътека е известна още и като Згориградска или екопътека Боров камък. Разходката трае около два часа, а маршрутът не е много натоварващ, като се изключат няколко по-стръмни участъка.
Пътеката започва от село Згориград и стига до хижа Пършевица. Пътят от София до Враца трае около час и четиридесет минути, а разстоянието е приблизително 110 км. Згориград се намира на около 6км от Враца и до селото може да се вземе такси.
Пътеката следва река Лева по склоновете на Врачанския Балкан. По система от мостове и стълби след изкачване се стига до водопад Боров камък, чиято височина е 63 метра. Преди създаването на екопътеката водопадът е бил малко познат и почти недостъпен. Самата пътека до водопада не е много дълга, но е доста стръмна на моменти. От началото на пътеката до водопада ще ви отнеме 1ч нормално ходене пеша в едната посока.
Пътеката излиза над водопада. Там ще видите страхотни зелени поляни и беседка за пикник до реката, а ако продължите още напред ще стигнете и до хижа Пършевица.
Съществува и съкратен маршрут. От полянката можете да се върнете по планинска пътека в Згориград. Хубаво е да се внимава, тъй като маркировката по тази планинска пътека не е много добра.

Водопад „Скакля“ се намира в Искърското дефиле, близо до гара Бов. Това е един от най-красивите и високи водопади в България. Местността и водопадът са били любимо място за отдих на Иван Вазов.
Водите на „Скакля“ политат от 80 м височина. Около самия водопад е изградена еко-пътека с подходящи места за пикник и отмора. Самата еко-пътека има два края. Долният край се намира в близост до гара Бов – на основния път има табела с обозначение за еко-пътеката.
Горния край на еко-пътеката може да се достигне като се хване отклонението за село „Заселе“ и след около 15 мин изкачване по стръмни завои с автомобил се стига до центъра на селцето, където също има обозначителна табела.

Водопад „Под Камико“ се намира в Искърското дефиле, Западна Стара планина. Височината на водния му пад е 40 м, а най-близкото населено място до него е село Гара Бов. През 2012 г. до водопада е изградена красива и живописна екопътека, която следва начупената и скалиста долина на река Бовска. Пътеката „Под камико“ е изградена през 2012 година по проект „Активни граждански общности чрез читалищата: втори етап“ на сдружение „Платформа АГОРА“, финансиран от фондация „Америка за България“.
Маршрутът е маркиран и започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при „Камико“ в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността „Чичеро“, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил“ и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на Гара Бов.
Природните и културно-исторически забележителности по пътека „Под камико“:
– Живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които 40 метрa в местността „Камико“, село Бов;
– Скален феномен „Камината“, село Бов;
– Останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро“ и оброчен кръст „Св. Дух“;
– Останки от средновековния манастир „Св. Архангел Михаил“;
– Защитена местност „Трескавец“.
Дължината на пътеката е около 10 км., а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа. Тя е транспортно достъпна и от село Бов, и от село Гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.

Великотърновското село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралния път В.Търново-София, в непосредствена близост до Еменския каньон. Той дава началото на екопътека, която започва с пещерата и завършва с приказния водопад „Момин скок“ на река Нигованка.
Негованска екопътека е първата екопътека, построена на територията на България. В западната част на Търновските височини р. Негованка, десен приток на р. Росица, образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Над петдесетметровите отвеси, венци, ниши, сводове, водопади, пещери и др. са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката. През 1980 г. Еменският каньон е обявен за защитена територия. Изградените в скалите на пролома стъпала и мостове улесняват желаещите да се запознаят с красотите на района. От местата, предвидени за пикник, се открива прекрасна гледка към долината.
В края на каньона се намираводопад Момин скок с височина около 10 м. Под него се образува красив вир, който често се използва за плаж. Пътеката продължава към с. Емен и след около 3 часа отново се стига изходният пункт – центърът на с. Емен. Каньонът на р.Негованка с езерото Негованка, този значителен по площ обект, попада в землищата на селата Михалци и Емен.
За да стигнете до село Емен, от където започва екопътеката, трябва да се отклоните от главен път София-Велико Търново при село Балван. След селото продължавате в посока с. Емен. Пътеката се намира в края на селото, близо до основния път. Местните жители ще ви упътят.

Боянски водопад е името на водопад на Боянската река, намиращ се край град София на около 5 км от центъра на кв. Бояна. Той е най-големият водопад на територията на планината Витоша. Водният пад е с височина около 20 м.
В ясни пролетни дни Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. По време на топенето на снеговете във високите части на Витоша той е най-пълноводен и буйните му пръски се различават сред гората.
До водопада може са се стигне по три основни пътеки. Най-лесен е достъпът откъм Копитото. В зависимост от темпото, разходката сред живописната природа трае около час – час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада – неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре.
Другите две пътеки започват от края на кв. Бояна по обозначена с табели пътека, започваща от последните постройки в местността над Боянската Църква. Първата се изкачва стръмно срещу течението на Боянска река и е с бяло-зелена маркировка, докато втората е по-бавна, но постепенно набира височина, минавайки в близост до Боянското езеро.
Великотърновското село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралния път В.Търново-София, в непосредствена близост до Еменския каньон. Той дава началото на екопътека, която започва с пещерата и завършва с приказния водопад „Момин скок“ на река Нигованка.
Негованска екопътека е първата екопътека, построена на територията на България. В западната част на Търновските височини р. Негованка, десен приток на р. Росица, образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Над петдесетметровите отвеси, венци, ниши, сводове, водопади, пещери и др. са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката. През 1980 г. Еменският каньон е обявен за защитена територия. Изградените в скалите на пролома стъпала и мостове улесняват желаещите да се запознаят с красотите на района. От местата, предвидени за пикник, се открива прекрасна гледка към долината.
В края на каньона се намираводопад Момин скок с височина около 10 м. Под него се образува красив вир, който често се използва за плаж. Пътеката продължава към с. Емен и след около 3 часа отново се стига изходният пункт – центърът на с. Емен. Каньонът на р.Негованка с езерото Негованка, този значителен по площ обект, попада в землищата на селата Михалци и Емен.
За да стигнете до село Емен, от където започва екопътеката, трябва да се отклоните от главен път София-Велико Търново при село Балван. След селото продължавате в посока с. Емен. Пътеката се намира в края на селото, близо до основния път. Местните жители ще ви упътят.

Началото на еко-пътеката тръгва от централната градска част на Тетевен. От там туристът има възможността да се придвижи изцяло пеша, като премине през един от кварталите на Тетевен –„Козница” или да използва до някъде превозно средство и след това да измине пеша последните 600 м. от екопътеката, вървейки по изключително живописното дефиле на река Козница.
В самия край на този малък каньон се намира водопадът „Скока”. Той се намира от лявата страна на пътеката и е висок 15 м, а отдясно има другводопад, висок около 50м, но непостоянен. За да достигнете началото на еко-пътеката: точно срещу централния площад на Тетевен има мост над реката, тръгва се по него (като пресечете от лявата страна е градският пазар.
Продължавате все направо по пътя, който леко извива наляво и преминава през малко мостче. Точно след мостчето се завива в дясно. Там е началото на самата еко-пътека. Продължава се нагоре по асфалтирания път до достигане на информационната табела.

Водопад „Вара“ се намира при село Гложене, община Тетевен. Водопада е 20 метров, маловоден, но изключително красив и пълноводен след дъждове през периода април – юни. Формиран е върху карстов тип скала подобно на водопад Полска Скакавица.
Намира се непосредствено до пътя след село Гложене в посока гр. Тетевен. Вижда се от самия път ( от ляво, зад механа „Видрите“).

Водопад „Скока“ се намира край село Калеица, близо до Троян. Височината на водния пад е около 12 м., като под езерото се образува красив дълбок вир.
Мястото е много лесно достъпно, като с кола може да се стигне почти до водопада. След като хванете разклона за Калеица от пътя Троян-Ловеч, минавате транзитно през цялото село, след което излизате от него и продължавате по сравнително добър асвалтов път. Движите се покрай оградени овощни градини.След около километър стигате до малък мост и спирате непосредствено след него на малко разширение, а местността с водопада се пада на около 200 метра в разклонението на ляво. Има указателна табела за точното място.

Водопад „Бела Вода“ се намира на река „Стакевска“ в Северозападна Стара Планина в близост до село Стакевци, община Белоградчик. Височината му е около 15 метра (два водни пада) и се намира в много красива местност. Обявен е през 1976 година за природна забележителност и е включен в най-дългия екомаршрут в Западен Балкан. По коритото на реката може да се видят още няколко по-малки водопада.
До водопада се стига много лесно – преминава се през цялото село по главния път, който след селото продължава нагоре към балкана. По пътя след селото ще забележите информационни табели относно флората и фауната в местността. След около 500м по-нагоре по пътя стигате до разклон, където от лявата страна ще видите табела с бяла птица на червен фон обозначаваща „Защитена Територия“ има и бяло-червена маркировка на дърветата. Самия водопад се намира в дола и можете да слезете до него по стръмна пътечка.
Пътят е сравнително добър и с внимателно каране може да се стигне с лек автомобил до мястото на самия водопад. Пеша от селото до водопада е не повече от 30-40 мин спокойно ходене.

Попина лъка е местност ( вилна зона ), която се намира в самото сърце на Пирин планина, на 15км над град Сандански. Живописно разположено на 1230 м надморска височина в едноименна гориста местност на Северен Пирин, около този планински климатичен курорт се разпростират обширни зелени ливади, прорязани от потоци с кристално чиста вода.
В местността в последните години са изградени много частни вили, като голяма част от тях се отдават под наем. Тук се намира и известната хижа Яне Сандански, която е най-ниско разположената хижа в Пирин планина.
Попина лъка е разположена сред вековни иглолистни гори, примесени едновременно с някои широколистни видове. Тази вековна растителност е предпоставка за кристално чистия въздух в местността.
Една от забележителностите на района е разположеният в непосредствена близостПопинолъшки водопад, обявен за природна забележителност през 1965г. Водопада се намира на река Башлийца, на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица.
Този природен феномен е пълноводен през цялото време на годината. Тук кристално бистрата вода пада красиво от около 12-13 м височина от два водни пада с образувани малки водни котли. През лятото често може да видите някои плажуващи да скачат от върха на водопада.
В местността има условия за риболов и горски пешеходен туризъм. По-смелите от посетителите могат да се пробват и да упражняват планинско колоездене. Гористата планинска местност, където е разположено вилното селище и близостта на реката Санданска Бистрица предлагат чудесни условия за развитието на ловен и риболовен туризъм.
Доста близо природната забележителност се намира и хижа Яне Сандански, до която се стига за около 5-6 минути. В околността е разположено и курортното селище “Туричка черква”.

Водопад “Врана вода” (Враня вода) е малък, но красив водопад, намиращ се в землището на село Ямна, община Етрополе. Височината на водопада е около 15 м. Водната струя се спуска по карстов тип скала. Малкият, но постоянен дебит на водата е спомогнал за образуването на огромен гъбовиден мъх.
До водопада се стига по пътека, започваща с коларски път. Пътят започва малко след табелата за с. Ямна, като след около 10 мин. се стига до пътечка в гората, която води до водопада.

Кадемлийският водопад се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа. Разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м. Височината на водния пад е 70м. Мощната водна струя пада от венец от отвесни скали в огромни блокажи.
Под „Кадемлия“ има буен карстов извор и малка пещера, в която до късно през лятото се запазва лед. Наблизо се намира хижа „Тъжа“, на височина 1520 м. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965 година.
Кадемлийското пръскало е страшно красив водопад през всеки сезон, а същевременно и много лесно достъпен. Намира се на самия Русалийски проход след отбивката за х. Триглав и на около час и половина преди х. Тъжа. До него може да стигнете от село Тъжа по коларския път, който води до хижа Триглав. Пътят пеша до водопада е дълъг и ще ви отнеме около 4-5 часа нормално ходене и ще минете покрай друг водопад – Бабско пръскало. Кадемлийския водопад се намира непосредствено до пътя.

Водопад „Бабското пръскало“ (54м.) се намира в Национален парк „Централен Балкан“. Това е един от винаги пълноводните водопади в тази част на Стара планина.
Водопадът е лесно достижим през Русалийския проход – пътят за х. Тъжа, като има означение с табела за отбивката, която трябва да се хване, за да се стигне до него. Наскоро беше прокарана и еко-пътека в местността, която излиза над водопада, където той може да се види в цялата му красота.
Наблизо се намира друг много красив и голям водопад – Кадемлийското Пръскало.

Водопад „Скока“ е един от най-големите, най-красивите и най-причудливите природни забележителности в Южен Пирин планина. Известен е сред местното население като „Скоко“, понеже буйните води на реката, след като укротят стремителния си бяг от Пирин планина, на поляната под Гарванова скала изведнъж правят стремглав скок и политат със страшна сила в дълбока двадесет метрова бездна.
Шумът от падащата водна стихия ехти надалеч в простора и наподобява тътен на отминаваща буря. Удрящите се в скалите буйни водни талази се разпръскват в ситна бяла мъгла и овлажняват и озонират околната шир.
Село Кашина принадлежи към община Сандански, област Благоевградска. Разположено е в южния дял на Пирин Планина. До селото се стига след отклонение от международния път от София за Солун Е 79 при село Ново Делчево, Санданско, през селата Спатово , Хотово, Лозеница, град Мелник, Кърланово, Рожен и Любовище. До с. Любовище пътят е асфалтов, след това 8 км частично чакалиран, неподдържан и в лошо състояние, особено при усложнени метеорологични условия. Кашина отстои североизточно на 30 км от общинския център Сандански, на 15 км от град Мелник и на 10 км от Роженския манастир.
За да стигнете до водопада, следвайте упътващите табели. От селото до самия водопад отнема около 20 мин ходене пеша.
Водопад „Казаните“ е уникална природна забележителност близо до с. Чавдар. Тя представлява съвкупност от 5 малки водопада, които образуват еврозионни котли. Село Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина.
Чавдар е най-малката община в Република България, разположена в подножието на Стара планина. Намира се на около 70 километра от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Населението е около 1 100 жители.
До природната забележителност „Казаните“ се стига трудно понеже до нея няма еко-пътека. В самото село може да ви упътят. Тръгнете в посока местността „Казаните“, в ляво трябва да остане реката, а пред вас поляни. След около 20 мин. ще стигнете до мостче над реката (самата река продължава надолу по долината).
Тръгвате по пътя през мостчето и продължавате нагоре към планината. От дясно има малка рекичка, която ще ви бъде за ориентир. След около 15 мин. пеша ще стигнете до беседка над рекичката, точно там – 20м по-нагоре се събират два притока. Трябва да се тръгне по десния приток. Понеже няма пътека, се хваща коларският път, който следва рекичката. По него след около 15 мин. ходене се стига до поляна с изсечени дървета.
От тази поляна трябва да се спуснете надолу в дерето и да тръгнете нагоре по течението на рекичката. След около 5 мин. се стига до природния феномен „Казаните“.

Водопад „Котлите“ се намира в близост до гр. Годеч при село Туден. Водопада е на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 20м.
За да стигнете до него, ще трябва първо да минете покрай Букоровския манастир в близост до Туден. До самия манастир се стига пеша по черен път в полето. Водопадът се намира на около 200 м. от манастира в стръмно дере, като се излиза от горната му страна. Слизането до котела под водопада е по много стръмна пътечка сред отвесни скали.
Наблизо се намира още една обител – Разбоишкият манастир. Това е стар, малък, вдълбан в скалата манастир. До него се стига, като се продължи по пътя малко след табелата за Букоровския манастир и после още около 30 мин пеша по черен път, които слиза до река Нишава и стара железопътна линия. Водопадът и двата манастира могат да бъдат обходени без проблем за около 5-6 часа.

Водопад „Мала Рилска Скакавица“ е малко известен заради по-трудната му достъпност. Намира се на около 40 минути от хижа Скакавица, но до там няма пътека – ще трябва да се следват указанията на хижаря. Самият водопад и местността около него са доста стръмни и трябва да се внимава като се разглежда.