На днешния ден преди 143 години е открита Градска болница в Стара Загора

На 15 юни /3 юни стар стил/ 1883 г. в Стара Загора е открита Градска болница с първи управител и главен лекар д-р Тодор Стоянович. През 1879 г. се създава Благотворителното дружество „Св.Пантелеймон“, което си поставя за задача да  организира населението за създаване на болнични заведения и поддържането им. В Стара Загора също се изгражда клон с председател д-р Тодор Стоянович, който започва да събира средства за изграждането на болница.

Старозагорският градски съвет на своя редовна сесия на 21 септември 1881 г. решава: „Да се построи департаментална болница и то в околностите на тукашната казарма“.

Болницата е открита с 15 легла. До 1888 г. е на общинско подчинение, след което е регистрирана като държавна. През следващите десетилетия Старозагорската болница се развива и разширява. Лекарите и болничният персонал се увеличават. След разрушителното земетресение през 1928 г. е изработен общ застроителен план, по който били построени най-необходимите павилиони. До 1933-34 г. болницата е обновена. Големите промени настъпват след 1944 г. Нараства броят на болничните легла, разкриват се специализирани кабинети и отделения, доставя се съвременна апаратура, поставя се началото на организирано детско здравеопазване, развива се научна дейност.

В своето развитие от създаването си болницата преминава през „Първостепенна държавна болница“ – 1951 г., Окръжна болница – 1951-1965 г., Единна окръжна болница.

През 1983 г. прераства в Първостепенна окръжна болница, когато във връзка с честването на 100-годишнината и на 23 юни 1983 г. болницата е приела името на проф.д-р Стоян Киркович – един от първите строители на медицинската наука. Следват още няколко преименувания.

От 31 август 2000 г. със Заповед на министъра на здравеопазването болницата се преобразува в Многопрофилна болница за активно лечение „проф.д-р Стоян Киркович“ АД.

Из книгата „На този ден…130 години от живота на Стара Загора“, Светла Димитрова, Снежана Маринова

Сега болницата обслужва населението на Старозагорска област – около 382 000 души и в  общини: Стара Загора, Казанлък,Чирпан, Гълъбово, Павел баня, Опан, Мъглиж, Гурково, Николаево, Раднево  и Братя Даскалови, а по – редица специалности – неонатология, детска хирургия детска ортопедия, инфекциозни и детски инфекциозни болести,неврохирургия и кардиология е и с междуобластно значение.

Честит рожден ден, МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“!

Екип на Долап.бг

Стоян Киркович е роден на 15/28 декември 1875 г. в София, в семейството на известния лекар д-р Кирко Киркович (1840-1877). Бащата е първият дипломиран български лекар в София преди Освобождението, завършил медицина в Москва. Майката Рада Гугова-Киркович (1848-1941) е от рода на Найден Геров (неин вуйчо), известна възрожденска учителка и просветна деятелка. Младежът получава основно образование в Копривщица и Пловдив. През 1893 г. завършва с отличие класическия отдел на Софийската гимназия. Заминава за Виена и през 1900 г. завършва успешно медицина. Завръща се в България и работи като старши ординатор в Търново и Варна. През 1904 г., с решение на Върховния медицински съвет е изпратен отново във Виена, в клиниката на проф. Edmund von Neusser (1852-1912), за да специализира вътрешни болести. В издаденото от професора удостоверение на младия Стоян Киркович е записано: Високообразован в областта на вътрешната медицина както практически, така и научно, и извънредно способен да ръководи самостоятелно отделение по вътрешна медицина. В годините от 1904 до 1906, по препоръка на проф. Neusser, специализира и шест месеца в Париж, Франция. Младият лекар получава отлична подготовка като клиницист в двете водещи европейски школи – виенската и парижката. Биографията и подробности от медицинската практика на д-р Стоян Киркович са описани в статия, публикувана през 2010 г. в списание In spiro.

След завръщането си в България д-р Киркович е назначен в Александровска болница в София. Един от създателите на Медицинския факултет към Софийския университет. Участва като лекар в Балканската и Първата световна война. През 1927 г. е избран за редовен професор. Създател и ръководител до пенсионирането си през 1947 г. на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. От 1960 г., след смъртта му, Катедрата носи неговото име. Проф. д-р Киркович се ангажира и с важни обществени дейности: секретар на Дирекцията на народното здраве (1903); член на Върховния медицински съвет и временно негов председател; член на Комисията за борба с маларията (1907); секретар на новооснованото в България „Дружество за борба с туберкулозата“ (1908); основател и главен редактор на списание „Българска клиника“; дългогодишен член на Управителния съвет на Българския червен кръст; ръководител на Дружеството на интернистите в България (1938). През учебната 1930/31 година е избран за ректор на Софийския университет.

Автор на статии и на първите учебници в неговата специалност Пропедевтика на вътрешните болести (1931 г. със седем издания); Клинични лекции (1937); Терапевтични беседи (1942)

Много добър и уважаван учен и специалист. Негови ученици и колеги го характеризират с много точни думи – скромност, човечност и безкористност, които може и сега да ни се струват архаични и недостижими. Важни качества професионализъм, хуманизъм, отдаденост към учениците и колегите си. Скромен и като човек и в облеклото и в бита си. Обича порядъка, точността и дисциплината. Запален филателист. Обича и успява всичко да проверява и преглежда сам. Не понася да види наметнато палто върху бялата престилка; не разрешава да се сяда на леглото на болния, против ръкуването, особено в Клиниката. Има и особено мнение за т.н. „временни“ диагнози, счита ги погрешно. При визитации не позволява да се говори за нищо друго, освен за болния.

Създава школа. Негов последовател в Стара Загора е доц. Маргарит Маринов Пенев. В оглавяваната от него катедра по вътрешни болести са се обучили и получили специалност над 200 лекари. От 1921 до 1945 г. води много подредено един вид дневник/тетрадка с имената и биографиите на свои възпитаници. Тази тетрадка през 2015 г. издават в книга неговите колеги. В нея фигурират имената на д-р Илия Г. Милошев, роден в Стара Загора, учил в Прага и Грац, на д-р Спилко Хубанов (д-р Русев), роден в Чирпан, учил медицина в София.

Източник https://www.stara-zagora.libsz.org/lichnosti/prof-d-r-stoan-kirkovich