Не спираме да играем, защото остаряваме. Остаряваме, защото спираме да играем.
За значението на играта в човешкото развитие
Знаете ли, че 11-ти юни е обявен за международен ден на играта от Генералната асамблея на ООН с цел да се насочва внимание към нейното фундаментално значение за човешкото развитие и важността тя да присъства в ранните години на всеки човек?
Аз не знаех!
Но спокойно, пропускът е запълнен в този момент. Освен това не е и чак толкова странно, че не сме разбрали, защото обявяването на този ден се е случило през 2024 г.
Защо са необходими специални дейности за промотиране на играта в България и по света. Правото на игра е част от Конвенцията за правата на детето (приета през 1982 г.), призната в България и повечето страни по света, но при скорошно мащабно изследване в световен мащаб е установено, че това е известно едва на 30% от възрастните. Нещо повече – 160 милиона деца по света работят дори в днешно време.
Според друго глобално проучване, 73% от запитаните деца не вярват, че възрастните приемат играта насериозно.
Играта масово се подценява като несъществена дейност и по-скоро “почивка” от ученето в контекста на образователните пространства за предучилищна възраст, пък и в домовете на семействата. Разпространени изрази от типа “първо ще учим, после ще играем” ясно показват, че играта не се смята за учене.
В същото време научни изследвания и практиката на професионалистите, заети с обучение и израстване на деца, показват недвусмислено, че “играта е работата на детето” (по думите на Мария Монтесори) – чрез нея то се изразява, учи, свързва се, изследва, създава своето разбиране за света около себе си и за своето място в него, развива социално-емоционални умения, отработва конфликтни и дори травматични ситуации и страхове.
Липсата на условия за игра в ранна възраст е обединяваща характеристика, установена сред затворници, извършили най-тежките престъпления, според проучване в САЩ. Както и че ученето чрез игра е характерно за всички бозайници и колкото повече има едно животно да учи в живота си, на толкова по-късна възраст спира да играе. Или по думите на Джордж Бърнард Шоу:“Не спираме да играем, защото остаряваме. Остаряваме, защото спираме да играем.”


