На 88 години той слезе от сцената… Завинаги!
Васил Михайлов остава едно от най-ярките имена на българската сцена вече десетилетия наред.
Развълнува до сълзи зрителите, изрази своята признателност и сподели надеждата отново да се срещне с тях
„Благодаря ви от сърце! Ако здравето и силите ми позволят, ще продължа и през есента. Ако ли не – приемете това като моето последно сбогуване със сцената.“
С тези думи, произнесени с тиха усмивка и видимо вълнение, великият актьор Васил Михайлов се обърна към публиката, която трудно сдържаше емоциите си. Ден по-рано той направи първата си поява за сезона и избра именно спектакъла „Завещанието на целомъдрения женкар“, за да отбележи един възможен край на дългия си творчески път. В постановката 88-годишният доайен на Театъра на българската армия се превъплъщава в Дон Жуан. И извън сцената Васил Михайлов винаги е носил онова магнетично присъствие, което привлича уважение и възхищение.
„За двадесет и първи и вероятно последен път се потопих в образа на мъжа, пленил сърцата на толкова много жени. Реших да се разделя със зрителите именно на сцената на Армията, защото това е моят дом в театъра вече близо пет десетилетия“, сподели Михайлов преди началото на представлението.
Макар колеги и почитатели да продължават да се удивляват на неговата жизненост и сценично присъствие, познато и от ролята на Петко Войвода, самият той гледа на нещата по-реалистично. „Зрението ми отслабва, слухът също. През този сезон почти не играх. Всъщност вчера беше първата ми поява на сцената за годината. И вероятно с нея ще поставя точка на сезона“, призна обичаният артист. Той обаче не уточни дали решението му да се оттегли е свързано единствено със здравословните предизвикателства.
Едно остава безспорно – когато стъпи на сцената, прочутият актьор оставя настрана бастуна и специалните очила, които използва в ежедневието си заради очната катаракта, неподдаваща се на лечение.
Въпреки че познава до съвършенство текста на ролята си в „Завещанието на целомъдрения развратник“, Васил Михайлов продължава да подхожда към работата си със завидна дисциплина. Преди всяко представление той отделя поне две седмици за усилени репетиции у дома, редом до своята любима спътница в живота – поетесата Гергана Михайлова.
„Аз съм зодия Овен и вярвам, че с годините човек все повече търси спокойствието на уединението. Познавам много хора, срещал съм безброй личности, но истинските приятели стават все по-малко. Някои не разбират защо предпочитам да прекарвам свободното си време с внуците. Но никое друго преживяване не може да се сравни с радостта, която ми носят децата. Наскоро ме попитаха какво бих искал да преживея отново. Отговорих без колебание: „Самия живот.“ Той отминава неусетно бързо. Не стига само да изградиш себе си и да възпиташ достойни деца. Нужно е човек да намери своя път и смело да върви по него“, убеден е доайенът на Театъра на българската армия.
И на 88 години, роденият в Стара Загора и Почетен гражданин на Стара Загора Васил Михайлов продължава да бъде най-възрастният действащ актьор на сцената. Освен на изкуството, той остава отдаден и на обществените теми, които следи с внимание. На последните избори обаче е избрал да не гласува. „Няма човек, който да ни поднесе готово по-добро бъдеще. Когато сравня възрожденците с днешните политици, разликата е огромна. Дължа извинение на българския народ за това, че не упражних правото си на глас. Казвам го, защото през годините много хора ми се доверяваха, още от времето на филма „Капитан Петко войвода“. Но днес самият аз трудно намирам основание да вярвам, че нещо съществено може да се промени“, сподели Михайлов малко преди поредните избори.
„Една от най-големите слабости на българина е непрекъснатото очакване някой друг да дойде и да реши проблемите му. Такъв спасител няма. Заблуждаваме се, когато вярваме, че бъдещето ще бъде променено вместо нас. Когато десетилетия наред хоризонтът не се разширява, а напротив – стеснява се, неизбежно това се отразява и върху начина на мислене на хората“, смята Михайлов.
Щом разговорът се насочи към емблематичния сериал „Капитан Петко войвода“, където изпълнява главната роля, лицето на Васил Михайлов озарява усмивка. „Изминали са вече 45 години, а образът продължава да вълнува и младите поколения. Спомням си с каква обич ме посрещаха хората и колко силно вярваха в героя. Петко не беше просто борец за справедливост – той носеше държавнически дух, макар да нямаше собствена държава. Хората често ме свързваха с него, защото в характера му живееше честта. Днес именно честта е едно от най-рядко срещаните качества. И сега, когато ме срещнат на улицата, мнозина продължават да ме наричат „Войводо“. Тъжно ми е, че в наши дни трудно откриваме личности със същата морална устойчивост“, споделя актьорът.
И днес, на достолепните 88 години, малцина могат да си представят Васил Михайлов далеч от сцената. Защото за него театърът никога не е бил просто професия – той е призвание, житейски път и неразделна част от съдбата му.
