С любов за легендарните първи учители на Детска градина „Знаме на мира“

…Било уж 27 март, а била люта зима – студ, сняг…Преди 40 години се готвело откриване на най-новата детска градина в Стара Загора – Детска градина №17 „Знаме на мира“. Градината имала даже вътрешен басейн, който затоплили в това студено време – 500 л. вода на един бойлер отишла за пълненето му. Даже довели дечица да плуват, всичко както си е по реда. /В градината има и плитък басейн в двора, само да газят вода дечицата в топлото време/.

Затова ли, от що ли, на Детска градина №17 „Знаме на мира“ и върви….по вода. Нищо, че басейнът само за откриването е бил напълнен, преценено е че няма да стане работата и после не е работил!

Разказват ми спомени за Началото ШЕСТ великолепни учителки – ветерани на „Знаме на мира“. Моите две деца бяха в градината по тяхното славно време. Толкова мило върви разговорът ни, че направо ми липсва Анастасия Георгиева да разпъне акордеона и да засвири. Както на тържествата на децата ми.

За басейна, за който не знаех, ми доверява Мария Шапкалова – тя е толкова сладкодумна! Неин е и споменът, в който първите учители от детската градина се возят прави в каросерията на камион, за да приберат мебелите за детската градина. Отпред при шофьора е легендарната директорка на градината Росица Никова /Светла и памет!/. Тя праща младата учителка Шапкалова до Сливен да вземе печата на градината и това е проверката, която трябва да издържи за да остане в градината. На всяка цена да се върне с печата! Естествено, че другарката /тогава/ Шапкалова действа като юначно момиче, запъва крака и се връща победоносно!

От славните ветерани Анастасия Георгиева, другарката /госпожа/ музикална е с богат разказ за всички изяви на възпитаниците по събития, форуми, фестивали. Разглеждаме снимките, в които за 10-тата година от откриването на Градината на тържеството е гостувала Росица Кирилова – звезда на родната естрада по това време. Спомените минават през Преглед на художествената самодейност в с.Горно Сахране, където група на деца от градината е отличена и е направен запис за Националното радио „Христо Ботев“. Минаваме през оригиналните музикално-танцови композиции, създавани в градината – за обичаите Пеперуда, Лазаруване и други. „На такива празници като Лазаровден обикаляхме с децата да поздравим колективите на различни предприятия, а от Строителни войски много ни помагаха, през всичките тези години. Имаме сребърни медали от Преглед на художествената самодейност в гр.Раднево. С колежката Недка Стоянова направихме Фолклорен празник в градината. Работили сме тясно с всички големи културни институти в града – Регионален исторически музей, Институт за усъвършенстване на учителите…Учителките в градината сме шили повечето костюми за изяви на децата. Моя беше даже и отговорността да осигуря първите дървета и розите, които засадихме заедно всички колежки в двора“ – разказва Анастасия Георгиева.

Като казвам „Легендарна“ за директорката Росица Никова – да, такава си беше! Още помня как ни сканира като записвахме децата и после съобразно с това, къде работехме, всеки помагаше с каквото може. Отлична строева подготовка си беше за родителите! /аз – с журналистически материали, а Христо – с елха за Коледа всяка година и с растения за засаждане/

Паулина Василева си спомня и как Директор Никова е пренаредила реда на едно градско шествие за 24 май, за да мине „Знаме на мира“ първа. И за един телефонен разговор с Кукления театър в София, където се изработвали кукли петрушки за градината: „Какъв тон ми държите Вие? Как така „някоя“ Ви се обажда? Аз съм Никова, директор на Детска градина „Знаме на мира“ В Стара Загора!“

Любимата на дъщеря ми Жени госпожа Ваня Георгиева си спомня много работи, сред които едно признание: „Госпожо, много те обичам, ти си най-хубавата госпожа, защото ми връзваш връзките на обувките!“. Говорим си за целия процес по идването и на работа в градината в далечната 1986 г. – май непроменен и до днес, 40 години по-късно /наши и ваши, по-наши и по-ваши/….И защото не всичко е било рози и мимози, Ваня Георгиева разказва и за един инцидент, в който при ремонт през 1996 г. гръмва гума на покрива, всички стъкла на северните прозорци са изпочупени, няма пари за ремонт, събират се /ах, как го помня!/ пари за храна и за месо. „През всичките тези години помня само умните и калпазаните“ – казва Ваня Георгиева.

А всички тези учителки са имали групи, в някои години, с 56!, а и с 46! – деца!

Те наистина са герои, пазили децата живи и здрави, учили, преподавали, пеели, танцували с тях, приспивали ги, утешавали ги….

И някак невидимо, без да съзнават точно как е станало, Съдбата ги е благословила с вечна младост, заради дадената Обич – те до една са много жизнени, много енергични, младолики, усмихнати и сърцати!

Честит празник, Детска градина „Знаме на мира“!

Честит празник, славни учители от близкото минало – Ваня Георгиева, Анастасия Георгиева, Паулина Василева, Мария Шапкалова, Гинка Белчева, Анна Миндова!

За мен тази среща беше ЧЕСТ и огромно УДОВОЛСТВИЕ!

С обич, Уляна Кьосева