10 стихотворения за Светите братя Кирил и Методий

На 24 май в България отбелязваме един от най-светлите ни национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Освен това на този ден в нашата страна почитаме Солунските братя Кирил и Методий – създателите на първата позната славянска и българска азбука – глаголицата. Тя претърпява своеобразни промени, докато се оформи в днешния си вид – кирилица, която е официална азбука не само в България, но и редица други страни в Източна Европа и Азия.

Вижте 10 детски стихотворения, посветени на Солунските братя, на азбуката и буквите, както и на самия празник 24 май. Всички тях можете да прочетете и научите заедно с вашето дете:

Родна реч

(Ран Босилек)

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

***

Кирил и Методий

(Младен Исаев)

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.

Тези буквички чудесни
са ни още неизвестни.
Ние, малките деца,
пишем още колелца.

Ние славим имената
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.

Звуци и букви

(Калина Малина)

Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.

Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.

Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.

На Кирил и Методий

(Асен Разцветников)

О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.

Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.

Вий запалихте лъчи,
вий ни дадохте очи,
пратихте ни братски зов,
пратихте ни благослов.

Слава, слава пеем днес,
вечна слава вам и чест,
ние вием днес венци
вам, о, войни и светци!

***

Букви

(Цветан Ангелов)

Буквите като дечица

тичат, скачат в надпревара:

ту се хващат за ръчица,

ту се крият из буквара.

Не играйте днес на жмичка,

мои буквички добри!

Ще ви събера самичка,

ще ви преброя дори.

Зная: всичките сте трийсет!

К, не крий се!

М, не крий се!

Я, елате най-отпред,

под големия портрет.

С вас започват имената

на двамина славни братя.

КИРИЛ и

МЕТОДИЙ с вас

искам да напиша аз.

***

Кирил и Методий

(Цани Гинчев)

Слава вам, творци велики
на славянското писмо.
Вий очите ни разкрихте
за наука и добро.

Славим, славим паметта ви,
братя просветители,
на славянските народи
първите учители.

Имената ви свещени
векове покриват с чест.
Ние, всичките славяни,
с песни ще ви славим днес.

***

Кирил и Методий

(Никола Фурнаджиев)

Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.

Създадоха я Кирил и Методий.
Светилник бе ни тя през векове.
Към свободата някога ни води,
сега към нови истини зове.

А слънцето възлезе сред простора.
Градът ликува. Люляци цъфтят.
Ти тичаш на училището в двора,
другарите ти дето се тълпят.

Напред потегляй с тях под знамената!
Издигай я! Приятел й бъди!
Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди.

***

Празник

(Веса Паспалеева)

Предпразнична радост
в гърдите напира,
в сърцето ми детско
едва се побира!

Венци сме увили
с божур, перуника,
със люляци бели
и горска иглика.

Че утре е празник
голям, всенароден
на двамата братя —
Кирил и Методий!

О, азбука наша,
преславна навеки!
Води ни по мирни
и светли пътеки!

***

На Кирил и Методий

(Иван Давидков)

Пеят весели деца,|
светят чистите лица
и с божури във ръцете,
с клончета и росно цвете
дружно виеме венци
за безсмъртните предци.

Днес е празник най-велик,
ден на нашия език
и славянските народи,
ден на Кирил и Методий.

С техни букви всеки ден
ние пишем и четем
книжки български, чудесни
с приказки и родни песни.

Грее весело небето
над Балкана и полето,
чуруликат пойни птички
край гори и край рекички.

И в ръцете с росно цвете
ние кичим ликовете
на учителите – братя,
да ги славим по земята –
вредом, докъдето стига
родна реч и родна книга!

***

Химн на св. св. Кирил и Методий

(Стоян Михайловски)

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!