Тревоги и надежди за езика ни
На 20 май т.г. в читалище „Климент Охридски“ – 1858, в дните пред празника на Светите братя Кирил и Методи, се проведе среща-разговор на членовете от Клуба на учителите – ветерани с Иванка Димитрова и Евгени Черепов, литератори от ГПЧЕ „Ромен Ролан“.
Развитието на езика ни в епохата на глобална комуникация, в която сме свидетели и участници, вълнува най-вече с нахлуването на нови думи – неологизми, някои от които са неизбежни, а други – спорни или обезпокоителни. Двамата преподаватели, с присъщата ии вещина и приятна комуникативност, припомниха, че нашият хилядолетен език е забележителен с благотворни, но понякога не до там, заемки от много езици – гръцки, турски, френски, немски, руски, английски. Опитите на някои наши писатели и учени през изминалите два века да се противопоставят на тази инвазия чрез собствено словотворчество са били успешни или напразни. Но езикът ни, който наподобява жив организъм, възприема необходимите и благозвучни думи, а отхвърля непредпочитаните заедно с остарелите.
В последните няколко десетилетия, в условията на информационната революция, езикът ни основателно се обогатява със стотици нови думи. Това явление се наблюдава не само у нас. Евгени Черепов, който освен, че е любим на учениците преподавател, но е и автор на книги и статии, прочете откъс от книгата си „Извън обхват“, с който илюстрира колко непонятен за някои хора е диалогът между младите герои от творбата, умели в ползването на компютърната лексика. Иванка Димитрова не само подчерта приноса на бележити български автори за обогатяване на езика ни, но и описа трудностите на учениците в анализите на изучаваните произведения, отдалечени от тях във времето.
Най-обезпокоителна, а в някои случаи забавна, е появата на стотици нови думи и изрази-клишета, сътворени от политици, администратори, журналисти, коментатори. Някои граждани – напористи и невежи – постоянно поместват отзиви, с които поставят под съмнение качествата на образователната ни система. „Не чета текстове с правописни грешки!“ – усмихнато заявява госпожа Димитрова, несъмнен радетел за чистотата и красотата на езика ни. И наистина, кой от нас не би приел като оскърбителни за езика ни неологизми като решавач, намерач, задобрявам, гледанка, кухавелка, каскетура, бройкам, входирам, приквиратура, тормозител, чуванка, меняч, пепейци и мноого други, макар да намекват за находчивост.
Два дни преди това в Къщата-музей „Гео Милев“ проф. Румен Стоянов, известен с публикациите си за отстраняване на чуждиците от българския език и съхраняване на кирилицата, посочи раболепието ни към новите политически повелители и езикомързела ни като причини, които трябва да се отстранят. Връзката между езика и мисленето предполага тази необходимост. Той изтъкна необходимостта от правила за употреба на езика на официални равнища, дори и създаване на закон за тази цел.
Присъстващите учители споделиха свои впечатления и поставиха много въпроси. Всъщност с отговорите си Иванка Димитрова и Евгени Черепов породиха оптимизъм, че наблюдаваме едно обяснимо социално явление в езика ни, което несъмнено ще намери своето положително развитие чрез усилията на учителите, на отговорните културни дейци и разумните граждани.
От къде да се започне? Не би ли могло в Стара Загора – просветителски и книжовен център, да се създаде Движение под ръководството на общината, на образователните и културни институции за съхраняване на богатството и чистотата на българския език, което да подсети законотворците в Народното събрание за повсеместна, национална дейност в това отношение?!
Бонка Василева, Клуб на учителите -ветерани
