„Луд гидия“ отново на сцената на  Държавна опера-Стара Загора

На 12 май  2026 г. от 19.00 часа на сцената на   Държавна опера-Стара Загора ще видите талантливи солисти на Държавна опера-Стара Загора в спектакъла на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Този спектакъл е посветен на 11 май – Ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.

Диригент е Владимир Бошнаков, хореограф – Петя Вънева, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, концертмайстор Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюми Цветанка Петкова-Стойнова, мултимедия Анна-Мария Токаджиева. В спектакъла участва и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

В ролята на Илия /Луд Гидия/ е Момчил Караиванов, Зорница е Таня Лазарова, Мечо е Теодор Петков, Куна е Нели Петкова, бей Осман е Валери Турманов, Кадия е Марин Русинов, Радан и Раданица са Ивайло Джуров и Михаела Берова, поп Матей е Мартин Димитриевски, чорбаджиите са Костадин Якшев и Любомир Петков, тъпанджие е Борислав Веженов.

„Ако мога с едно изречение да определя посланието на операта „Луд гидия“ то е: Изкуството прави човека свободен. Винаги се стремя да популяризирам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като ръководител сега.“ – категоричен е Владимир Бошнаков, диригент на „Луд гидия“ и директор на  Държавна опера-Стара Загора.

„За мен „Луд гидия“ е една от най-българските опери, защото в нея сякаш се съдържа моралният код на българина — чувството за правда, силната връзка с общността и искреното убеждение, че музиката е част от живота, а не украшение към него. Творбата на Парашкев Хаджиев е дълбоко свързана с фолклорната мелодичност, която говори директно на тялото и паметта.  Тук музиката не съпътства действието — тя го създава.

„Луд гидия“ е опера за момента, в който музиката престава да бъде забавление и се превръща в действие. В свят, изграден върху страх, подчинение и несправедливост, мелодиите, излизащи от гуслата на Илия се претворяват в източник на сила — лична и общностна. Музиката носи надеждата за по-справедлив свят и смелостта да се изправиш срещу неправдата, дори когато това изглежда невъзможно.

С тази постановка не търсим възстановка на миналото, а провокираме  среща с нашето настояще, предавайки към публиката идеята за силата на песента, която не мълчи. За изкуството, което не се подчинява. За любовта, която дава смелост. И за народа, който намира гласа си, когато някой се осмели да запее. Защото когато една песен даде сила на общността, тя престава да бъде песен — тя се превръща в съдба.“ – Александър Мутафчийски, режисьор.