Гергьовден – празникът на етнографите

Гергьовден се отбелязва като празник на етнографите. Идеята е на специалистите музей „Етър“.

На 3 май 1985 година в музея се провежда първата среща на етнографите в България. На нея присъстват 25 специалисти от цялата страна – Велико Търново, Търговище, Враца, Перник, Хасково, Казанлък. Те избират за свой доайен Николай Дойнов, етнограф и майстор копаничар от Враца.

Етнографите от Велико Търново Неда Филева и Васил Мутафов подаряват знаме с лика на Свети Георги, което се счита за символ на сдружението. На него са надписите на учредителите. За негов пазител е избран музей „Етър“. Георги Граматиков от Хасково дарява бакърен съд – медник.

От 1985 година насам музей „Етър“ посреща етнографи от страната на Гергьовден, за да разкажат за своите професионални успехи и проблеми и да почетат свети Георги. Когато говорим за Гергьовден, всички си мислим за Деня на храбростта на българската армия, но малко хора знаят, че Гергьовден е празник и на българските етнографи.

Макар че 6 май в общественото съзнание се свързва най-вече с Деня на храбростта и Българската армия, малцина знаят, че същият ден е и професионален празник на българските етнографи. Причината не е случайна, а дълбоко свързана със символиката на Гергьовден в традиционната култура.

Гергьовден символизира всичко, за което си мечтае традиционният българин – плодородие, здраве, нов живот. Това е ден, в който празнува природата, празнуват селските стопани, овчарите и семействата. Неслучайно народът казва: „Голям ден Великден, още по-голям Гергьовден!“.

В народните представи Гергьовден е не просто денят на светеца – войн, а символ на началото на лятото, на новата стопанска година.

В българската митология Гергьовден маркира началото на живота, както Димитровден отбелязва неговото затваряне.

Малко познат факт е, че празникът има дълбоки езически корени. Вероятно става дума за древен тракийски пласт, свързан с култа към мъжкото божество. Много от старите обреди са просто пренесени под християнска обвивка.

Сред най-интересните ритуали, които етнографите изследват, са търкалянето в гергьовденската роса за здраве, връзването на люлки, първото доене на овцата, освещаването на нивите и използването на зелени клонки за плодородие.

Гергьовден е празник на благополучието, на домашните животни, на здравето и надеждата. Не е чудно, че и християни, и мюсюлмани го почитат.

И докато днес празникът се свързва с армейските паради, за етнографите Гергьовден остава повод да напомнят за непреходната стойност на традицията – онази, която обединява, свързва и предава смисъл отвъд времето.

Честит професионален празник на етнографите!

Долап.бг