В Казанлък, на третата неделя след Възкресение Христово, представят книгата „ Щрихи от живота на Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично”

В годината, в която отбелязваме век от учредяването на Съюза на православните братства в Казанлък, в третата неделя след Възкресение Христово, проф. д-р Дилян Николчев, един от водещите изследователи от Богословския факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски”, ще представи първото академично изследване на историята на Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично”. Това е първото научно изследване на православен манастир на територията на Старозагорска епархия, което се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит  д-р Киприан и финансовата подкрепа на Старозагорската митрополия. Книгата ще представят проф. д-р  Павел Павлов и ставрофорен иконом д-р Йордан Карагеоргиев

Интригуващо,  увлекателно и научно обосновано е изследването на проф. Николчев, който ни връща два века назад, за да сподели с нас запазени сюжети до днес от историята на един от така наречените „млади манастири”.

Историческият разказ и изследователският обектив на проф.  Делян Николчев в монографията му „Щрихи от историята на Казанлъшкия девически манастир „Свето Въведение Богородично” са насочени към периода  от началото на XIX век до 70-те години на XX век. В хода на проучването той установява, че не са запазени много документи и  това е основната причина за избора на заглавие.

Авторът отдава почит на покойния почетен гражданин на Стара Загора богословът Недьо Александров/1904-2000/, чиито проучвания за светата обител в голяма степен стават достъпни чрез настоящото съчинение.

Казанлъшката света обител, първият девически манастир на територията на обширната за времето си Великотърновска епархия, е основан през 1828 г.,  11 години преди издаването от султан Махмуд II на Гюлханския хатишериф/1839/ и началото на реформи в Османската империя, известни като Танзимат.

Божи знак води казанлъчанката сестра Сузана, приела монашеския подвиг в Калоферския девически манастир, вече 53-годишна, в родния ѝ град. В годината на поредната Руско –турска война/1828-1829/,  градът е заселен предимно с турци и има осветени четири малки православни църкви, които едва надничат изпод земята. Сестра Сузана открива православно монашеско общежитие в  къща на търговеца на гюлово масло Иванчо Клатната, в близост до Къренската църква „Св. Йоан Предтеча”.  За кратко време успява да събере пет  благочестиви девици за послушнички. Новият метох получава името си от Калоферския девически манастир, откъдето идва и сестрата –основателка. За формиране на духовния живот получават помощ и подкрепа от съществуващите вече Мъглижка и Калоферската света обител.

Две десетилетия по-късно започва изграждането на стените на настоящия манастир и се поставя началото на първите килии върху терен, на който преди това е осветен малък параклис, построен с дарения от Русия.  Манастирската църква е осветена преди точно 160 години – през 1866 г. Тя е съградена по руски проект и с щедри дарения от Русия. Това е единствената кръстокуполна църква без аналог в България. Сред първите зографи са известните възрожденски майстори Петьо Ганин и Георги Данчо- Зографина, и двамата съратници на Левски.

В манастира любовта към Бог се засвидетелства с труд и молитва, а камбаната отброява часовете на всеки нов ден. Сестрите през всичките години на съществуването на светата обител  живеят скромно, като Иисус, и не разчитат само на дарения от миряни. Спомените разказват, че отначало те  шият шаяци и ръкавици, които продават, постепенно се сдобиват със земя и започват да се издържат от селскостопански труд, имат земя, рала, крави, овце, кози, произвеждат зърно за добитъка, отглеждат плодове и зеленчуци.

През следващите години в светата обител се реализират различни църковни социални проекти. Скромно училище отваря врати за учебната 1872/3 година. По време на Руско-турската война /1877-1878/ Казанлък преживява ужасите на войната,а в манастира е разкрит  лазарет. През 1936 г.  се открива тъкачница за свещенически одежди, килими и кувертюри. Първи директор е сестра Аполинария, последната игуменка през изследвания период,  разказът за която дължим на ставрофорен свещеноиконом д-р Йордан Карагеоргиев, консултат на монографията, който съвестно и навременно записва спомените ѝ.

Проф. Николчев е установил имената на всички игуменки, но липсата на достатъчно съхранени до днес документи е причината авторът да публикува имената само на 32 монахини и четири послушнички, избрали Бог и загърбили изкушенията на светския живот , за да спасят душите си. Но както той изтъква монахините стават известни след години с делата си, които са много по-видими от документите.

„Душата има свои закони, памет и притежания” посочва в предговора към книгата  д-р Киприан, митрополит Старозагорски и припомня , че става съработник на Бог именно в този манастир, в който изпълнява послушанието ефимерий от 1996-1998.

Казанлъшкият девически манастир „ Св. Въведение Богородично” днес е значим духовен център в Старозагорска епархия. „Манастирът е люлка, стожер и хранилище на православната ни вяра , на българския дух и народност”, обобщава на финала на изследването си проф. Дилян Николчев.

Това е тиха книга, тихо огласена от песента на монахините, които се изнизват пред очите ни, една след друга. Когато разлиствате страниците ѝ може би ще чуете техния глас.

Д-р Румяна Лечева